Хектор изтича до по-близката от двете изоставени амфибии. Качи се по стълбата на палубата на голямата, но тромава машина. Седна на пилотското място в бронираната кула на носа. С облекчение видя, че ключовете са в гнездото на таблото. Мощният дизелов двигател още беше топъл и запали от първи опит. След това забоботи ритмично, изхвърляйки син дим от изнесения над главата му стърчащ ауспух.
Пол бе заповядал на хората си да се качат на палубата след него. Хектор зърна с бърз поглед, че четирима липсват, но беше ясно, че без жертви няма да се мине. Насили се да не мисли в този момент точно за това и размаха ръце към Пади и Настя. Те го видяха и наредиха на екипа си да се затича, като разблъсква изумените жени и деца от пътя си.
Зад тях останките от въоръжените сили на Джони отстъпваха в пълен безпорядък. Повечето бяха захвърлили оръжията си и тичаха към прикритието на джунглата. От тази страна на летището имаше само един отворен портал и сега всички се боричкаха да излязат през него. Разстоянието бе прекалено голямо за картечния му пистолет, но Джони не се поколеба да изстреля цял пълнител, за да разчисти пътя си. Целеше се високо, за да компенсира далечината. Не видя никого да пада, но забеляза рязко увеличаване на усилията им да избягат и на силата на крясъците им.
Пади се качи на амфибията първи от екипа си.
— Какво стана с Джони и любовника му? — извика той на Хектор. — Къде избягаха копелетата?
— Ето го там! — отговори Хектор и посочи напред към портала в заграждението, през което точно в този момент минаваше на скорост роувърът. — Побързай, за бога. Ще ни се измъкнат.
Трима от хората на Пади все още се държаха за перилата на желязната стълба за качване, но без да ги изчака, Хектор включи на скорост и потегли към портала. Беше забелязал, че Дейв Имбис предвожда хората си на бегом към далечната страна на пистата, в посока към склада и жилищните сгради около него. Когато ги изпревари, Хектор отби от пътя, рязко спря и се изправи в цял ръст в кулата за управление. Видя, че Бърни вече е поел с кондора към хангара. Извика на намиращия се от другата страна на пистата Дейв:
— Иди там и охранявай самолета, докато не се върнем. Ние ще преследваме Джони там горе — и посочи замъка.
Дейв му махна с ръка и изкрещя в отговор нещо утвърдително.
Хектор се отпусна обратно в седалката на водача, настъпи педала на газта и мина на скорост през портала, за да излезе на пътя, който водеше нагоре към замъка. Пред него се виждаше вдигнатият от роувъра облак прах. Машината вече бе преполовила разстоянието до върха на хълма.
Пади, Настя и Пол внимателно се придвижиха напред, като се държаха здраво за дръжките, предвидени за ходене по време на движение. Платформата под краката им подскачаше неудържимо. Събраха се зад Хектор. Спидометърът на таблото показваше умопомрачителните шейсет и пет километра в час, прекалено висока скорост за това чудовище по тесния виещ се път. Никой обаче не протестираше. Всички бяха с мрачни лица.
— Щети, Пади? — осведоми се Хектор, без да отклонява поглед от пътя.
— Трима — докладва Пади. — Оказа се, че едно въоръжено с автомат копеле се бе скрило зад нас в жилищните помещения. Пусна ни да го подминем и после откри огън в гърба ни.
— Но аз му светих маслото — със задоволство вметна Настя. — И никоя от щетите ни не е фатална. Всички са на крака. Изпратих ги обратно в самолета.
— Страхотна си, Нази — похвали я Хектор, след което погледна през рамо към Пол Стоу: — А нашата сметка поносима ли е, Пол?
— За съжаление е по-висока от тяхната, сър — отговори Пол. — Имаме четирима извън строя, един от които… може би двама, са убити.
Хектор наведе глава, понеже по корпуса на амфибията изчатка автоматен откос. Останалите се хвърлиха на палубата и потърсиха заслон зад бронята.
— Откъде, по дяволите, дойдоха изстрелите? — осведоми се Хектор.
— Горе, на бойниците, има група бандити — обясни Пади. — Но тази стара каруца не би трябвало да се бои от обстрел с леко оръжие. Ти се моли да нямат там горе репегета или тежки картечници,
— Ще оставя молитвите на теб. Никога не го правя, когато шофирам — тросна се Хектор, без да отмества поглед от пътя, взе следващия завой странично, вдигайки облак прах и изхвърляйки канонада от камъчета.
— Както шофираш, Хектор Крос, бандитите няма да имат нужда от репегета — строго го скастри Настя. Тя натискаше с една ръка кевларовата каска върху русите си къдри, а с другата стискаше Пади за рамото. Както винаги този стил на говорене служеше, за да маскира ужаса им.