Хектор бързо се изправи в кулата и изстреля два откоса. Първият охранител се свлече на място в основата на стълбището и остана там, без да помръдва. Вторият успя да изкачи стълбището, преди Хектор да се завърти към него и да го порази с дълъг откос. Мъжът изви гръб, когато куршумите направиха шев през гърба на маскировъчната му куртка. После падна и се изтърколи по стълбите, за да свърши до убития си другар. И двамата не помръднаха.
Хектор за момент си помисли, че макар Ема в Хюстън да бе станала чрез камерите си свидетел на бързата екзекуция, тя едва ли щеше да сподели видяното с Джо Стенли, защото двете можеха да си общуват само по късовълновото радио. Джо вече бе изживяла сериозно претоварване на крехката си нервна система.
— Пади, чу ли какво съобщи Джо?
— Всяка дума.
— Тръгвам след Джони и Карл.
— Добре, Хек.
— Ти и екипът ти се оправете с петнайсетимата бандити горе на бойниците. Те едва ли ще останат там още дълго. Предполагам, че ще слязат, за да се разправят с нас. Макар да ми се струва по-вероятно вече да бягат към джунглата като другарите си долу, в равнината.
— Остави това на мен — каза Пади и изстреля заповед към оцелелите от екипа си, които чакаха снишени зад преградата на амфибията. — Хайде, момчета! — Всички скочиха на крака.
Хектор бързо се усмихна на Настя:
— Колкото до теб, моя смъртоносна царевна, не бъди лакома, остави няколко трохи и за нас.
Тя го стрелна с един от високомерните си погледи.
— Луд човек ти, Крос. Защо винаги говори глупости на мен, сякаш съм бебе? — Под стрес английският на Настя се разпадаше по шевовете и тя започваше да използва членовете и предлозите като в руския език.
После се обърна и скочи с превъртане през борда на амфибията, за да се приземи точно зад Пади. Двамата поведоха черния екип на бегом към основата на стълбището, където лежаха двата трупа.
Хектор отново се обади в микрофона на бъркина:
— Джо, моля те, попитай Ема може ли да актуализира местонахождението на Джони и Карл. И обърни внимание, че използвах думата „моля“ — добави той с цел да стигнат до примирие.
— Моля те, задръж малко така, Хектор, и моля те, забележи по какъв начин ти отговарям. — В гласа й се долавяше намек за усмивка, а и бе използвала малкото му име. След кратка пауза тя продължи: — Хектор, Ема ги вижда на камерата си. Спуснали са се на ниво „Браво“, под основната кухня и избата за припаси. Сега са в коридора при „Браво Танго 05“, като се движат в източна посока към малката задна крепостна врата, излизаща над езерото. Групата се състои от петима.
— Благодаря, Джо Стенли. Тръгваме след тях. Край засега.
— На твоите услуги, Хектор Крос. Край и от мен. — Поне беше примирие, ако не и пълно мирно споразумение. Хектор си забрани да мисли за това и поведе екипа си към замъка.
***
Веднага щом влезе в голямата зала, Хектор забеляза кървавата следа. Но по гланцираните плочки имаше само малки кървави капчици. Изглежда, Джони бе успял да спре кръвотечението с турникет.
„Добре! — помисли си Хектор и тръгна по следата. — Не бих искал гадната малка свиня да умре от загуба на кръв, преди да се добера до него!“
Макар Ема да им бе предала, че пътят надолу за подземието е чист, групата тръгна в преследване, защото такава бе втората природа на хората в нея.
Хектор пое напред с още четирима, Пол и неговият отряд прикриваха тила и дублираха придвижването им. Когато Хектор стигнеше до безопасно място, той залягаше и сигнализираше на Пол да го последва. Така, на скокове, прекосиха бързо голямата зала и започнаха да слизат по кръговата стълба, водеща към подземието. Когато първият отряд стигнеше до поредната стълбищна площадка, те спираха и оставяха другия отряд да ги настигне и на свой ред да тръгне напред. Така минаха през кухнята и продължиха надолу по стълбата, докато най-сетне навлязоха в лабиринта на подземието.
Поспряха и чуха далечното ехо на престрелката от бойниците високо над тях. Това продължи за кратко, после тишината се възцари отново.
— Ема съобщава, че Пади е влязъл в бой с вражеските елементи по бойниците — съобщи Джо на Хектор по бъркина. — Разпръснал ги е и е разчистил тази зона. Оцелелите са се разбягали. Тилът ти е подсигурен, Хектор.
— Благодаря, Джо. — Хектор потисна и последните остатъци от възмущение към нея. — Моля те, предай на Пади, че трябва да ни последва в подземието и да ни настигне колкото може по-бързо. Възможно е да имам нужда от помощта му.