Пади силно изви пречупения мрак и Карл изпищя.
— Да опитаме пак, Карл — невъзмутимо предложи Хектор. — Как се казваше жена ми?
— Хейзъл. Казваше се Хейзъл.
— Благодаря ти, Карл. Сега, ако обичаш, не казвай повече нищо друго. Държа това име да бъде последната дума, която си промълвил. — Хектор кимна на Пади и той сграбчи глезените на Карл, вдигна ги високо и го хвърли с главата надолу през перваза по края на стената. Карл се заби във водата и потъна. След малко изплува, кашляйки задавено.
На пясъчния бряг Анибал щракна челюстите си, а чаплата възмутено изкряка и отлетя тежко над върховете на дърветата стрелиция. Анибал повдигна грамадното си тяло върху късите си крака и с клатушкане се отправи към края на басейна. После влезе, без да бърза, в мътната зеленикава вода. Алин го последва без забавяне.
— По-добре ли се чувстваш сега, Хектор? — попита Настя, докато съзерцаваха кървавата гледка отгоре.
— Не, Нази. Нищо не може да ме накара да се чувствам по-добре. И нищо никога няма да успокои болката ми дълбоко в мен.
Отстъпи крачка от стената и се извърна. Другите двама застанаха от двете му страни, след което тримата леко се затичаха надолу по хълма към кондора, който ги чакаше готов за излитане.
Бърни и Нела ги видяха да се приближават и включиха двигателите. След това рулираха тежката машина по рампата на хангара и спряха в началото на пистата.
***
Веднага щом тримата се озоваха в безопасност в товарния отсек на кондора, Бърни вдигна рампата, а Нела обяви по оповестителната система:
— Добре дошли отново на борда. Моля, намерете най-близките до вас празни седалки, седнете и закопчайте коланите си. Излитаме незабавно!
Хектор тръгна напред и влезе в херметизирания пътнически салон, който вече беше препълнен. Имаше три чувала с труповете на жертвите, които бяха дали. До тях бяха евакуационните носилки, на които лежаха обезопасени с ремъци ранените. Туловището на Джони Конго все още бе завързано за тиковия стол, на който го бяха донесли тук, а главата му вяло се люшкаше върху гърдите му. Пол Стоу бе взел предпазната мярка да го покрие с найлоновата мрежа, с която закрепваха товара в отсека.
— Не желаех да рискувам, сър. Не бих искал да се свести и да разпердушини самолета, а и нас заедно с него. Но от тази мрежа не може да се измъкне дори разярен слон.
— Много добра идея — одобрително кимна Хектор.
— Запазих за вас онези места отпред — каза Пол и посочи към началото на салона.
— Къде е Джо Стенли? — попита Хектор.
— Мисля, че е в бордовата кухня, на сгъваемата седалка зад тоалетната.
Кондорът излетя и се насочи на север. Пробиха облачната пелена, набраха височина и Бърни изключи сигнализацията за поставяне на коланите. Хектор веднага стана и дръпна пердето на кухнята. Джо седеше сама на сгъваемата седалка до прозореца. Изглеждаше измъчена и тъжна. Погледна го и вяло му се усмихна. Той й се усмихна в отговор. После тя извърна глава и пак се загледа през илюминатора. Той свали сгъваемата седалка до нейната и седна.
— Здрасти. Имаш ли желание да поговорим?
— Не особено — отговори тя, все така без да го поглежда.
— Както желаеш — сви рамене той и скръсти ръце.
Поседяха така известно време, преди Джо да наруши мълчанието:
— Никога не ми казвай какво направихте с него!
— За кого говорим? Да не би да става дума за човека, убил Хейзъл, който планираше убийството и на Катрин Кайла?
Тя не отговори и продължи да гледа отнесено през илюминатора. Тогава Хектор разбра, че всъщност тя плаче. Докосна рамото й леко, но Джо гневно се дръпна от ръката му.
— Моля те, махни се и ме остави сама — разрида се тя.
— Искаш да се махна… завинаги?
— Да! — изплака тя, Хектор стана и се отправи към пътническия салон. Не! — спря го тя. — Не си отивай!
Той се обърна с лице към нея.
— Да или не…? Как да бъде, Джо?
— Ти си го убил.
— Убил или екзекутирал? Нашият свят често разчита на прецизния смисъл на думите, Джо.
— Нямаш правото, Хектор! Ти си престъпил чертата на закона и почтеността.