— За кой закон говорим всъщност, Джо? За закона Ал Кисас, който се отнася до възмездието, както е изложен в Библията, книга „Изход“, и е подпечатан от пророка Мохамед в Корана?
— Говоря за закона на Америка, закон, който аз защитавам и високо ценя. — Тя все още плачеше и това го караше да полага всички усилия, за да й се противопостави.
— Което не ти попречи да ме наречеш убиец. Ти вече си ме осъдила, но защитаваният от теб закон на Америка постановява, че аз съм невинен до доказване на противното.
— Да, има съмнение. Но сега ти се готвиш да убиеш Джони Конго. Чух те по радиото да се хвалиш какво смяташ да направиш. Само че направиш ли го, Хектор, аз никога няма да мога да се насиля да ти простя. И никога няма да мога да остана с теб.
— Искаш да пусна на свобода Конго? Това ли искаш от мен?
— Не съм казала такова нещо — възмутено отрече тя — Искам да го предадеш на закона. Предай го в ръцете на американската правосъдна система, която вече е доказала вината му и е произнесла присъдата. — Тя скочи на крака и стисна двете му ръце. — Моля те, Хектор! Моля те, мили, направи го заради мен! Не, направи го заради двама ни. Защото така ще можем да продължим заедно…
Той я изгледа продължително в очите, преди вдървено да кимне.
— Добре, така да бъде. — Но устните му бяха свити и гласът му излизаше с мъка от гърлото заради усилието да произнесе: — Давам ти Джони Конго като доказателство на любовта ми към теб. Прави с него каквото искаш.
***
Американското Министерство на правосъдието изпрати самолет „Груман“ от Вашингтон до международното летище на Абу Зара. На борда му пътуваха четирима американски федерални пристави със заповед за арест и задържане на Джон Конго.
Благодарение на специално издаден кралски указ предаването бе извършено в хангара, където емирът на Абу Зара държеше частните си самолети.
Приставите бяха до един високи, атлетично сложени мъже, късо подстригани. Бяха строени до отворената врата на самолета. Носеха цивилни костюми, но опитното око на Хектор забеляза издутините от кобурите. Видя и характерната извивка на железните бомбета на излъсканите им черни обувки.
— Изглеждат доста корави момчета — прецени той, докато Пади и осем души от оперативния състав на „Кросбоу“ отвеждаха Джони в хангара. Джони влачеше окови на краката си, а ръцете му бяха стегнати на гърба със стоманени белезници. Предаването бе извършено бързо и без церемонии. Старшият на федералните пристави връчи на Хектор официална разписка от името на американското правителство, стисна ръката му и каза няколко кратки думи на благодарност. Кимна на хората си и двама от тях пристъпиха зад Джони и го хванаха за лактите. После го помъкнаха насила към отворената врата на реактивния самолет.
Внезапно Джони се обърна и тръгна назад към Хектор. Въпреки белезниците и оковите двамата яки пристави бяха неспособни да го удържат. Джони ги повлече със себе си. Избълва поток такива оскърбления, че впечатли даже Хектор и свикналите на подобен речник служители на „Кросбоу“.
После се опита да се нахвърли върху него. Носът му беше подут и обезформен от удара с глава в бункера.
— Аз дадох заповед да бъде убита шибаната ти курва… — изкрещя той и пръски слюнка се посипаха по лицето на Хектор. Наведе пак глава, за да я забие в лицето му, но Хектор очакваше този ход. Балансираше леко на пръсти като боксьор и беше заел идеалната стойка. Вложи цялата си сила в удара. Още преди докосването с юмрука си знаеше, че това е най-добрият удар, който някога е нанасял. И той попадна точно в желаната точка от челюстта на Джони.
Дори здравите мускули на врата на гиганта не удържаха отскачането на главата му назад, почти до счупване. Тялото му падна като черна лавина и остана неподвижно на пода на хангара. Изведнъж се възцари пълна тишина, която след малко бе нарушена от старшия федерален пристав:
— Мили боже, господине! Добър сте, трябва да ви го призная. Това е един от най-добрите нокаути, които някога съм наблюдавал. — Той направи крачка напред и отново стисна ръката на Хектор, но този път с чувство.
— Отведете го и не забравяйте да му биете обещаната инжекция — каза му Хектор.
— Такъв е планът, сър — потвърди приставът.
Пет дни по-късно Рони Бънтър се обади по телефона на Хектор, за да го осведоми, че Върховният съд е насрочил нова дата за екзекуцията на Джони Конго — 15 октомври, т. е. след три седмици.
***
Заплахата за живота на Катрин Кайла най-сетне бе окончателно отстранена. Това означаваше, че могат да се върнат към нормалния си живот. Хектор и Джо взеха Катрин и гледачките й при отлитането от Абу Зара, за да се завърнат в Лондон заедно.