Домът им беше идеален, а животът в английската столица дори още по-добър. Имаше ресторанти и клубове, за които Джо само бе чувала или чела, така че трябваше да бъде образована. Беше взела твърде малко дрехи със себе си, което бе достатъчно извинение за честите посещения в магазините по „Бонд“ и „Слоан“. На всичко отгоре Джо никога не бе хващала въдица в ръката си и макар да бе чувала за атлантическата сьомга, като жител на Тексас никога не бе я виждала.
Хектор откара Джо и Катрин Кайла на север в Шотландия, където тримата прекараха три дни като гости на познат херцог със замък на река Тай.
Джо и Катрин гледаха от брега, докато Хектор крачеше до кръста във водата и замяташе петметровия си прът.
Същата вечер, след като се бяха преоблекли в официални дрехи за прием, Джо изказа мнението си за представянето на Хектор:
— Беше много красиво за гледане. Почти като балет… толкова грациозно и умело.
— Да те науча тогава утре да замяташ — предложи й той.
— Не, благодаря — отклони поканата тя. — Повтарям, че е красиво, но ми се струва голяма загуба на време.
— Не те разбрах — засегна се той.
— Е, ти нали не улови никаква риба… или съм пропуснала нещо?
— Не е важно дали ще уловиш, същността е в самия риболов.
— На мен ми се струва малко налудничаво — отбеляза тя. Беше ерес, разбира се, но Хектор не се заяде. Разривът между двама им малко по малко се бе затворил и той беше щастлив. Не искаше отново да го отваря.
Към третия ден двете момичета бяха загубили всякакъв интерес към заниманията му. Джо заби нос в книгата си, а Катрин по цял ден си играеше с куклите си. Когато тези занимания им омръзнеха, излизаха на дълги разходки, държаха се за ръце и си разказваха удивителни истории, които никоя от тях не разбираше. Когато малката се умореше, Джо я носеше на хълбока си, а Катрин се опитваше да й набута в ръцете и куклата си.
След една от тези разходки се прибраха и завариха Хектор все още в реката, но не замяташе, а дългият му прът бе огънат почти на две. Той надаваше странни викове, които привлякоха вниманието им. Застанаха на брега ръка за ръка и се загледаха с любопитство. И тогава сьомгата изскочи от водата. Разкъса водната повърхност, блесна със сребристото си тяло и цопна обратно в реката. Двете момичета възбудено изпищяха.
Петнайсет минути по-късно Хектор излезе на брега, носейки в мрежата разкошна десеткилограмова сьомга. Положи я на тревистия бряг и извади кукичката от носа й. Освободи я от мрежата и държейки я в двете си ръце, я поднесе на Катрин да я докосне. Тя бързо извади палеца от устата си, мушна ръчички зад гърба си и отстъпи три бързи крачки. Хектор се обърна към Джо:
— А ти? Не би ли искала да докоснеш истинска жива шотландска сьомга?
Джо обмисли предложението цяла секунда и поклати глава.
— Може би следващия път — уклончиво каза тя.
Все така с рибата в ръце Хектор се върна в реката. Вдигна я до лицето си, целуна я по студения нос, потопи я във водата и я побутна по течението. Тя остана замаяна в ръцете му още малко, размърда хриле, възстанови равновесието си и си възвърна волята за живот. Трепна и се стрелна във водата с цвят на чай.
Същата нощ правиха любов. Когато се наместваха да спят в прегръдката си, тя сънено му каза:
— Странен човек си ти, Хектор Крос. Убиваш хора, без да ти мигне окото. От друга страна, полагаш невероятни усилия и харчиш огромни пари, за да измъкнеш риба от водата и после да я пуснеш пак там.
— Убивам само онези, които заслужават да умрат — отговори той. — Онази риба носеше двайсет хиляди яйца в корема си. Тя не заслужаваше да умре. Тя и малките й заслужават да живеят.
На следващия ден отпътуваха обратно за Лондон. Пътят беше дълъг и пристигнаха в „Кръстопътя“ навреме, за да видят как Катрин Кайла изгълта вечерята си от смляно пилешко с тиква. Онова, което не можа да погълне, се стичаше по бузата й на лигавника.
След това сестра Бони ги покани да присъстват на сложния ритуал по слагането на Катрин да спи в леглото, заедно с всичките й зайчета и мечета, подредени около нея в правилния ред.
— Но… откъде знаеш какъв е правилния ред? — запъна се Хектор.
— Тя ни казва — обясни сестра Бони. — Знам, мислите си, че само издаваме някакви звуци, но всъщност това е таен език. Научава се, като човек прекара повече време с нас. — Прозвуча леко осъдително, но той знаеше, че си го заслужава.
По-късно същата вечер Джо приключи своите приготовления за сън и излезе от банята блестяща от уханни кремове и прелестна като пролетна градина, а Хектор вдигна постелката откъм нейната страна на леглото, за да й направи място до себе си. Тя се сгуши в ръцете му с тихо гукане, не много по-различно от звуците, които Катрин Кайла издаваше, докато лягаше в своето легълце със своята бутилка.