— Мога ли да се консултирам с теб като клиент с адвокат, преди да преминем към по-важното? — попита я Хектор.
— Голям майстор си да избереш най-удобния момент, да знаеш — прошепна тя. — Но питай, щом не може да чака.
— Ако Карл Банок е мъртъв, какво тогава щеше да стане с активите на тръста?
Тя помълча малко, а когато отговори, тонът й бе сдържан:
— Нямам основания да допускам, че Карл Банок не е в цветущо здраве. — Тя го погледна, докато правеше тази лицемерна забележка, след което продължи: — Обаче, ако за момент допуснем обратното, тогава законът на щата Тексас е пределно ясен. — Тя седна в леглото, обхвана коленете си с ръце и помисли малко, преди да обясни: — Всеки, който заяви, че Карл е мъртъв, трябва да може да представи в съда неопровержимо доказателство за смъртта му, каквото например може да бъде смъртен акт, издаден от практикуващ лекар, или направено под клетва заявление от надежден очевидец на смъртта. Хектор, можеш ли да се сетиш за някого, който ще бъде готов да се изправи в съда и да се закълне, че е бил очевидец на смъртта на Карл Банок?
— Нищо не ми хрумва — призна Хектор.
— В такъв случай, при отсъствие на неопровержимо доказателство за смъртта му, законът предвижда изтичането на седемгодишен период, преди заинтересованите страни да внесат в тексаския Върховен съд иск за обявяване на предполагаема смърт. Доказателствата пред съда трябва да показват, че няма основания да се вярва, че субектът е още жив, като например виждането му от надежден свидетел или влизането му в контакт с едно или повече лица, които биха очаквали подобен контакт. В нашия случай попечителите имат основания да очакват Карл да се свърже с тях, за да поиска да му бъдат изплатени полагаемите му се от тръста суми за утрояване на спечеленото от него. Ако Карл не го направи, това би било солидно доказателство, че не е между живите. Други въпроси? Или може вече да преминем към по-важните неща, за които сме се събрали тази нощ?
— Нямам повече въпроси, но ще направя един коментар и той е, че живеем в много жесток свят, ако бедното ми безпомощно малко дете трябва да чака да стане на едва ли не десет години, преди да може да си купи първото си ферари.
— Ах, ти…! — възкликна тя, сграбчи възглавницата и го заудря с нея.
***
Тази нощ правиха любов с повече чувство и това бе по-удовлетворяващо и за двамата. След това той заспа толкова дълбоко, че изобщо не я усети да става.
Когато се събуди, чу, че е в банята си. Погледна часовника до леглото и видя, че още няма пет сутринта.
Стана и се разходи до своята баня. По обратния път към леглото я чу да говори по телефона. Сигурно се обаждаше на майка си в Абилийн. Понякога наистина недоумяваше какво толкова имат да споделят след дълги години на редовни нощни обаждания. Легна си и бързо заспа отново.
Когато се събуди пак, беше седем часът. Джо все още беше в своята дневна зад затворената врата. Хектор облече халата си и отиде до детската. Върна се в леглото, носейки Катрин, която стискаше сутрешната си бутилка. Облегна се на възглавниците и я сложи в скута си. Докато тя продължаваше замечтано да суче от биберона, той захласнато я гледаше в лицето. Струваше му се, че се разхубавява с всеки изминал ден и все повече заприличва на Хейзъл.
Най-сетне чу вратата на дневната на Джо да се отваря. Погледна нататък усмихнат и я видя да стои на прага. После усмивката бавно изчезна от лицето му. Джо бе напълно облечена и държеше в ръка пътната си чанта. Изражението й бе печално.
— Къде отиваш? — попита той, но тя не отговори на въпроса му.
— Джони Конго е избягал от затвора — съобщи без заобикалки.
Той усети сърцето му да се сковава в ледена буца. Джо пое дълбоко дъх и продължи:
— Убил е трима надзиратели и се е измъкнал.
Хектор поклати недоумяващо глава.
— А ти откъде знаеш?
— Обади ми се Рони Бънтър. Говорих с него по телефона половината нощ. Обсъждахме ситуацията… — Тя спря и прочисти гърлото си. След това тихо продължи: — Сигурно ще обвиниш мен, нали, Хектор?
Той поклати глава, но не намери думи, с които да отрече. Знаеше, че това е истината.
— Предполагам, че сега пак ще тръгнеш след Джони Конго — каза тя с увереност.
Той не отговори веднага.