Катрин Кайла отвори устица в широка прозявка, която разкри беззъбите й венци. Хектор се усмихна и този път усмивката му бе искрена. Усети в сърцето му да припламва малко огънче.
— Красива е — тихо промълви той. — Прелестна… като майка си.
— О… погледнете я пак — каза Бони. — Вече е гладна. Сега ще я отнеса за първото й ядене. Кажи „чао, татко“.
— Чао — послушно отвърна Хектор. Никой досега не го бе наричал „татко“. Проследи с поглед сестрата, отнасяща неговата дъщеря. За един кратък миг тази малка душица бе пламнала за него като свещ в тъмнината на зимна нощ. Сега я нямаше и арктическият студ на отчаянието отново го обгърна. Извърна се от прозореца и се върна в главната чакалня.
Седна сгърбен на стола в ъгъла. Тъмнината го заливаше на вълни. Потърси в душата си кураж да й се противопостави, но вместо него намери само гняв.
Гневът е по-добро лекарство от примирението. Той разкърши рамене и стана. Напусна чакалнята и излезе в коридора. Намери мъжката тоалетна, заключи се в една от кабинките и седна на седалката. Извади мобилния телефон от кожения калъф на колана си. Номерът на Пади О’Куин бе в списъка на контактите му. Сигналът прозвуча три пъти и тогава се разнесе гласът на Пади:
— О’Куин.
— Пади… Къде си? — тихо каза Хектор в микрофона. Гласът му отново бе станал ясен и отчетлив.
— Мили боже! Мислех, че си изпаднал от края на света, Хектор. — Не бяха говорили от месеци, но Пади го позна незабавно.
— Добраха се до Хейзъл.
За момент Пади не знаеше какво да отговори. Хектор чуваше само дрезгавото му дишане в ухото си. После той каза:
— Кой…? Как…? — Гласът му звучеше като сабя, изтегляна от ножницата си.
— Преди четири часа се натъкнахме на засада. Нещата са лоши. Хейзъл е с куршум 22– ри калибър в мозъка. В момента я оперират. Лекарите ще се опитат да извадят куршума. Още не се знае дали ще оживее.
— Тя е страхотна жена, Хек. Знаеш чувствата ми.
— Знам, Пади. — Бяха воини и не можеха да хленчат и блеят.
— А детето? — изръмжа Пади.
— Спасиха я. Момиченце е. Като че ли с нея всичко е наред.
— Слава богу поне за това. — Пади помълча, после попита: — Някакви следи?
— Ликвидирах двама от тях. Бяха сомалийци.
— Значи отново е Звяра! — заключи Пади. — Мислех, че сме очистили всички.
— И аз така мислех. Явно сме се лъгали.
— Какво искаш от мен? — попита Пади.
— Намери ги, Пади. Направи го за мен. Изглежда, семето на Типоо Тип не е било изцяло изчистено от лицето на земята. Някои са оцелели. Издири ги.
Хектор бе направил от „Кросбоу Секюрити“ забележителна компания на принципа, че нападението е по-ефективно от отбраната и че доброто разузнаване е най-мощното средство на разположение на нападението. Когато Пади пое нещата от него, той продължи да изповядва същото верую. Макар и вече един от директорите на „Банок Ойл“, Хектор бе продължил да има достъп до сметките на „Кросбоу“ и знаеше отлично колко харчи Пади за разузнаване. И ако някога нещата бяха вървели добре, сега те трябваше да са още по-добре. Хектор продължи да говори:
— Тарик Хакам още ли е при теб?
— Той е един от основните ми хора.
— Изпрати го обратно в Пунтленд да потърси оцелели от фамилията на хаджи шейх Мохамед хан Типоо Тип. Никой не познава онзи терен така добре, както Тарик. Той е роден там.
— След онова, което им сторихме в Пунтленд, предполагам, че всички измъкнали се са се разпръснали из целия Близък изток.
— Където и да са, открий ги. Тарик да направи списък на всички оцелели наследници на Хан Типоо Тип от мъжки пол на възраст над петнайсет години. После ще ги издирим… до последния човек.
— Разбрах те, Хек. Междувременно стискам палци за Хейзъл. Ако някой може да се справи, това е тя. Залагам на нея всичко, което имам.
— Благодаря ти, Пади. — Хектор затвори и се върна в чакалнята.
***
Мъчително изтече един час, а вторият се проточи дори още по-болезнено. Едва тогава в чакалнята се появи странно изглеждаща медицинска сестра. Носеше пластмасова шапка върху косата си. На шията й висеше свалена хирургическа маска, а краката й бяха в калцуни.
— Как е жена ми? — посрещна я с въпрос Хектор.
— Доктор Ървин ще отговори на всичките ви въпроси — каза му тя. — Моля, последвайте ме.
Отведе го в частно крило, непосредствено до операционните зали. Изглежда, това бе една от стаите за възстановяване след операция. Сестрата отвори вратата и отстъпи встрани, за да му направи път да влезе. Хектор се озова в стая с боядисани в зелено стени. В дъното имаше единствено болнично легло. До него на стойка стоеше кардиомонитор, който издаваше слаби звукови сигнали. По екрана му подскачаше светлата зелена точка на лъч, изобразяващ ритъма на сърдечната дейност на пациента в леглото. Той оставяше ярка, назъбена като трион следа. Само след няколко секунди стоящият на прага Хектор осъзна, че сърдечният ритъм не бе равномерен. Няколко бързи удара на сърцето бяха следвани от подчертана пауза, след която идеше неуверен удар, а след него още три или четири.