— Търся сестра Бони.
— Бони Хепуърт? Смяната й свърши преди час.
— Кога ще дойде на работа отново?
— В шест часа довечера.
— Благодаря ви. Мога ли да видя дъщеря си? Тя се роди снощи.
— Да, знам. — Жената погледна в клипборда и откри името: — Катрин. Добре… Знаете ли къде е стаята за наблюдение? Ще се видим там.
Хектор притисна лице в стъклото.
— Струва ми се по-очовечена, отколкото преди няколко часа. — Сестрата го изгледа неодобрително. Явно тези хора не обичаха пренебрежителните подмятания за децата, затова продължи: — Кога ще я изпишат?
— Ами… — запъна се сестрата. — Тя е родена преждевременно и майка й… О! Извинявайте, но дори не мога да го изрека.
— Кога мога да дойда и да я взема? — настоя Хектор.
— Вероятно след три-четири дни, ако всичко се развива нормално, но разбира се, крайното решение ще бъде на доктора.
— Довечера ще дойда да я посетя — обеща той.
Излезе навън и отиде при рейнджроувъра на паркинга. Обиколи колата, за да огледа щетите. Беше покрита със слой засъхнала кал, а предната броня бе огъната навътре. Качи се, запали двигателя и пое към „Брандън Хол“.
Караше по прекия път откъм Уинчестър и мина покрай мястото на засадата. Мястото бе заградено с полицейски ленти, но ферарито на Хейзъл вече бе откарано и тук имаше само трима полицаи, които измерваха разни следи и претърсваха терена за неоткрити улики.
Хектор забави на бариерата, но един от полицаите му махна с ръка да не се задържа.
Вратата му отвори икономът.
— Прекрасно е, че ви виждам, сър. Обезпокоихме се, когато снощи с мадам не се върнахте. Мадам не е ли с вас? — погледна той през рамото на Хектор, който не отговори на въпроса.
— Моля те, кажи на Мари да ми донесе кана кафе. След това, в два следобед, събери целия персонал в синия хол.
Качи се на горния етаж. Посегна към самобръсначката си, но импулсивно реши да не се бръсне в памет на Хейзъл. Взе си само душ и влезе в стаята си по халат. Мари донесе подноса с кафето.
— Закусихте ли вече с мадам?
— Не се безпокой за закуската. Съобщи ли ти господин Рейнолдс за срещата следобед?
— Да, направи го, сър.
Хектор се облече в обичайното си всекидневно облекло и отиде в кабинета си в дъното на коридора. Седна зад бюрото си и посегна към телефона. Пади му отговори на четвъртото позвъняване.
— Пади, ужасно е да ти го съобщя, но… Хейзъл не оживя. Почина тази сутрин в пет.
Настъпи продължителна тишина, докато Пади намери точните думи, след което остро изрече:
— Моите съболезнования, Хек. Ще се доберем до кучите синове, които ти причиниха това. Заклевам се! Кога ще е погребението? Настя и аз бихме искали да присъстваме.
Настя бе обучената от руските тайни служби съпруга на Пади, красива рускиня, блондинка, дублирала Хейзъл в операция „Троянски кон“, когато бяха заличили от лицето на земята укреплението на пиратите в Сомалия.
— Частна кремация. Никаква шумотевица. Винаги е искала да бъде така. Обаче, ако можете да дойдете тук, вие двамата сте сред малкото, които Хейзъл би желала да присъстват. Къде сте?
— В Абу Зара. „Емирейтс“ имат пряк полет до „Хийтроу“ утре сутринта. Ще го вземем — кратко го увери Пади.
— Ела! — каза му Хектор. — Кремацията няма да се състои веднага. Полицията ще иска да се направи аутопсия. Но вие елате. Двамата с теб трябва да поговорим. И да планираме някои неща.
— А бебето, Хек? Оживя ли малкото създание?
— Роди се с цезарово сечение, преди Хейзъл да… — запъна се. Не искаше да произнася думата. Беше толкова окончателна. Побърза да продължи: — Казва се Катрин. И е разкошна.
— В такъв случай прилича на Хейзъл, не на теб. — Смехът на Хектор прозвуча повече като изграчване и Пади продължи: — Налага се да я скрием, Хек. Ако звярът научи за нея, те ще се върнат и за двама ви.
— Точно това ме безпокои, Пади. Аз не им трябвам. Интересуваше ги само Хейзъл.
— Разкажи ми — подкани го Пади.
— Можеха да стрелят необезпокоявани в мен, но не го направиха. Съвсем съзнателно ми преградиха пътя. Разтовариха цял тон тухли на шосето, за да блокират достъпа ми.
Двамата замълчаха, обмисляйки загадката.
— Не знам отговора. Не разбирам логиката — призна накрая Пади. — Може би са били предупредени да не се залавят с теб. Не знам… Предполагам, ще се изясни, докато се разправим с тях. Но няма да рискуваме с твоята Катрин. Ще я скрием на място, където да не могат да я открият.
— Добре, Пади, преди да тръгнеш от Абу Зара, намери там безопасна къща за Катрин. Опитай се да наемеш най-горния етаж на някой от новите небостъргачи, които емирът строи на брега — нещо, което лесно да се защитава.