— Ще говоря лично с принц Мохамед. Няма проблем…
Принцът беше зет на емира и контролираше не само финансите, армията и полицията, но и строителната програма на държавата. Беше задължен на „Банок Ойл“, компанията, пробила дупката, направила Абу Зара една от най-проспериращите малки държави на света.
— Прекрасно! Изпрати ми имейл с данните за полета ви, Пади. Ще ви посрещна.
Затвори и натисна бутона на интеркома. Агата, секретарката на Хейзъл, която се намираше в кабинет в края на коридора, отговори веднага.
— Агата, ако обичаш, ела веднага при мен.
— Госпожа Крос с вас ли е, сър? Има някои писма, които трябва да подпише.
— Ела в кабинета ми и ще ти обясня всичко.
Когато Агата почука на вратата, Хектор натисна с коляно бутона и я отвори. Агата влезе. Беше със строг делови сив костюм. Сивата й коса бе грижливо оформена. Тази жена работеше за Хейзъл от времето на брака й с Хенри Банок.
— Седни, моля те. — Тя седна срещу него и приглади полата си върху коленете.
— Имам трагични новини, Агата…
Тя се надигна наполовина от стола с лице, изкривено от страх.
— Госпожа Крос, нали? Нещо ужасно…
— Седни, Агата. Разчитам на теб да запазиш спокойствие и да бъдеш силна, каквато си била винаги. — Той пое дълбоко въздух и изрече фаталните думи: — Жена ми е мъртва.
Тя се разплака беззвучно.
— Как почина? Беше толкова млада и жизнена. Просто не ми се струва възможно…
— Беше убита — обясни той и тя рязко стана.
— Може ли да използвам тоалетната ви, господин Крос. Мисля, че ми се повдига.
— Не бързай…
През вратата се чуваха звуци от повръщане. После водата бе пусната и тя излезе. Очите й бяха зачервени, но всеки косъм в косата й бе на мястото си. Седна пак на стола и го погледна.
— И вие сте плакали… — Той наклони глава в знак на потвърждение и тя продължи: — Така ви харесвам още повече. А бебето?
— Момиченце е — отговори той и тя тъжно се усмихна.
— Да. Хейзъл и аз го знаехме. Добре ли е?
— Прекрасна е. Но трябва много да внимаваме фактът за раждането и оцеляването й да не стане публично достояние. Ако това се случи, тя ще бъде в същата опасност, в която беше Хейзъл. Налага се да я скрием. Ще ми трябва помощта ти.
— И ще я получите, разбира се, каквото и да поискате.
— Всичко с времето си. Първо искам от теб да намериш в Уинчестър погребална фирма. Веднага след като полицията приключи с разследването си и освободи тялото, погребалните агенти трябва да го вземат от болницата „Роял Хемпшър“ и да го подготвят за кремация. После трябва да направят всичко възможно кремацията да се състои колкото може по-бързо.
— Друго?
— В сейфа на жена ми има голям дебел плик с червени восъчни печати. Донеси ми го, моля.
— Веднага… знам за кой плик говорите. — Тя стана и го погледна настойчиво. — И двамата трябва да сме смели. Ти би го очаквала от нас.
Агата излезе от стаята, но се върна след няколко минути и остави издутия плик на бюрото на Хектор.
— Благодаря ти. Има още нещо… Трябва да информираме онези, които трябва да знаят, какво се е случило с жена ми. Бъди така добра да прегледаш адресната книжка на Хейзъл и да направиш списък с имената. Дай ми го. Аз ще съставя съобщението, което да им бъде изпратено.
Хектор я изчака да излезе, преди да разгледа плика. Беше адресиран на ръка до него. Обърна го, за да се увери, че печатите са непокътнати.
Хейзъл бе написала на гърба на плика с решителния си почерк: „Да се разпечата в случай, че умра“.
Той подпъхна върха на извития арабски нож за хартия и отвори плика. От него се изсипа наръч документи. В горния край на купчината бе закрепено с кламер писмо. Разпозна почерка й и го прободе остра болка, когато прочете обръщението:
Мили мой, Хектор,
Надявам се никога да не прочетеш това, защото обратното би означавало, че се е случило немислимото и двамата с теб сме разделени завинаги…
По-нататък тонът на писмото ставаше по-делови. Тя му описваше размера и разпределението на състоянието й.
…По-голямата част от собствеността на мое разположение през време на живота ми в действителност се притежава от „Семеен тръст Хенри Банок". Това включва ранчото в Хюстън, онова в Колорадо, апартаментите във Вашингтон и Сан Франциско, къщата в Белгрейвия и „Брандън Хол" в Хемпшър. Всички те ще бъдат върнати на тръста от момента на моята смърт…
Хектор изсумтя. Нищо дотук не го изненадваше. Той и за миг не би помислил да продължи да живее в който и да е било от тези величествени домове. Не би понесъл духът на Хейзъл да витае до него из празните им стаи.