В кабинета зад него иззвъня интеркомът и той влезе обратно, за да вземе слушалката:
— Да, Агата?
— Списъкът, който поискахте, господин Крос, е готов.
— Благодаря. Донеси ми го, ако обичаш.
Съставеният от Агата списък съдържаше над петстотин имена — все на приятели на Хейзъл и на нейните делови партньори. С химикалка в ръката Хектор го съкрати на четиристотин и десет. След това загради няколко от имената:
— Това са хората, които трябва да научат незабавно. Те трябва да разберат преди останалите и преди медиите да са се развихрили. Другите можеш да уведомиш утре.
Спешните включваха Джон Нелсън в Южна Африка, брат на Грейс Нелсън, майката на Хейзъл, и Джон Бигелоу в Хюстън, бивш американски сенатор, който беше вицепрезидент на „Банок Ойл“, докато Хейзъл бе президент и генерален изпълнителен директор. Друго от заградените имена бе на Роналд Бънтър от юридическата кантора „Бънтър & Теобалд“ в Остин, Тексас.
Хектор отвори на чист лист в бележника и написа на него:
С мъка в сърцето ви съобщавам за смъртта при трагични обстоятелства на обичната ми съпруга Хейзъл Банок-Крос.
Ще получите най-скоро покана за опелото.
Хектор Крос
Агата взе коригирания списък и черновата на съобщението и му напомни:
— Вече е почти два часът. Персоналът ви очаква в дневната, сър.
***
Всички служители в „Брандън Хол“, от иконома, охраната на портала и речните инспектори, до старшата камериерка, бяха събрани в синята дневна. Мъжете стояха прави до стената, а жените бяха седнали и се чувстваха неловко, заградени от дивани и столове.
Хектор искаше да приключи бързо. Хората пред него бяха отлични служители, бяха се справяли по перфектен начин със задълженията си. Не желаеше да ги изпраща на борсата за безработни, особено във времена на икономическа рецесия. Въздъхна и им съобщи за Хейзъл. Разнесоха се изненадани ахвания и шокирани възклицания. Някои от жените се разплакаха.
— „Брандън Хол“ вероятно ще бъде продаден на нов собственик. Ще направя всичко по силите ми да бъдете наети от него, който и да е той. Но каквото и да се случи с вас, всички ще получите двегодишно възнаграждение като компенсация за прекратяването на трудовите ви договори. — После им благодари за лоялността и усърдната работа, и ги покани да присъстват на траурната церемония преди кремирането на Хейзъл. Накрая ги предупреди: — Тук ще нахлуят рояци от репортери, които ще поискат от вас да разкриете подробности за личния ни живот и смъртта на моята съпруга. Моля ви, не разговаряйте с тях. Ако ви предложат пари, уведомете ме и аз ще ви платя двойно, за да мълчите. Благодаря ви.
Когато започнаха да излизат от стаята, Хектор помоли двете гледачки на деца, наети от Хейзъл, да останат.
— Прекратяването на трудовите задължения не се отнася до вас. Жена ми роди момиченце, малко преди да почине. Ще ми трябвате, за да се грижите за нея.
Жените веднага се оживиха.
— Момиченце! Прекрасно. Как се казва, сър?
— Казва се Катрин. Но… искам да запомните — не говорете за това с никакви непознати. Сега трябва да погледна яслата, за да се уверя, че всичко е готово за малката, когато пристигне тук от родилното.
Крилото, където беше яслата, се намираше от другата страна на коридора, точно срещу главната спалня. Тя изцяло беше творение на Хейзъл. Хектор не се бе намесвал, докато тя бе планирала и престроявала. Състоеше се от пет стаи, включително две за детегледачките. Цветовата гама бе бебешко розово. Когато влезе в бебешката спалня, първата асоциация на Хектор бе с тронна зала. В центъра на помещението имаше голяма кошарка в бяло и златно, с окачен над нея розов балдахин. Стените бяха покрити с полици, по които бе подредена цяла армия от плюшени детски играчки — истинска менажерия от зайчета, жирафи, зебри, лъвове и тигри. Подредбата можеше да засенчи магазина за детски играчки „Хамлис“ по Коледа.
Двете детегледачки бяха млади и се държаха с него почтително. Докато го развеждаха, Хектор разглеждаше мълчаливо. Накрая им съобщи оценката си:
— Е… като че ли тук разполагате с всичко необходимо. — А наум добави за себе си: „Освен една по-зряла и опитна ръка върху кормилото“.
Благодари им и се върна в кабинета си.
***
Когато се отпусна във въртящия се стол, видя на екрана на монитора, че вече е получил отговор на имейла си до Джон Нелсън, вуйчото на Хейзъл в Южна Африка. Отвори го. Нямаше обръщение, а текстът беше жесток и горчив.
Ти си пряко отговорен за смъртта на трима души в моя живот, които аз обичах истински: сестра ми Грейс, Кайла Банок — дъщерята на Хейзъл, а сега и самата Хейзъл.