— Бих искала… но нямам.
— В такъв случай има надежда. Искам да ви предложа работа.
— Вече си имам работа — машинално отговори тя, после даде заден ход: — Каква работа?
— Главна детегледачка за моята дъщеря Катрин. Знам, че сте много опитна и добра с бебетата. И ми се струва, че моята Катрин вече ви харесва. Ще имате две по-млади сестри като помощнички.
— Но… но аз вече имам работа — повтори тя и безпомощно плесна с ръце.
— Колко ви плащат тук? — настоя той.
— Четиридесет хиляди годишно.
— Моето предложение е сто и двайсет хиляди — подчерта той и тя мъчително преглътна.
— Не знам… — прошепна жената. — А пенсията ми…?
— Колко е тя?
— Около сто хиляди, блокирани за двайсет и три години.
— Удвоявам ги и ги разблокирам. Без редукция заради възраст. Ще останете при нас, докато искате. Помислете си добре, Бони. Можете да ми съобщите решението си утре, когато дойда да видя пак Катрин.
Той се извърна и се отправи към сребристото бентли, паркирано в края на редицата коли. Бони погледна изящната машина и в този миг пред очите й се разкри един съвършено нов свят.
— Господин Крос — извика настойчиво тя след него. — Вече помислих.
Той се обърна и я погледна.
— И…?
— Приемам — осведоми го тя.
— Тогава ми дайте мобилния си номер.
— Сега ще ви го запиша.
— Просто ми го кажете. Ще го запомня. — Тя му съобщи и той каза: — Ще ви се обадя. Ще уточним всички останали подробности. А вие междувременно най-добре подайте веднага молбата си за напускане. — Хектор стисна силно ръката й и я приветства: — Добре дошли на борда, сестра Бони.
Качи се на бентлито и потегли към полицейското управление.
***
Инспектор Харлоу беше към четиридесетгодишен, възпълен и оплешивяващ. Очите зад очилата с метални рамки бяха измито кафяви, мъдри и издаваха преситеност от живота. Той стана и заобиколи бюрото си, за да стисне ръката на Хектор.
— Моите съболезнования за загубата ви, сър. Моля, седнете. Да ви предложа ли чаша чай или кафе…?
— Кафе. Без мляко и захар.
Докато отпиваше от противната напитка, в стаята влезе стенографка и седна срещу него.
— Готов ли сте да започваме? — попита Харлоу.
Хектор отмести чашата си встрани и инспекторът му зададе дълга поредица въпроси, изискващи подробно описание на събитията, довели до фаталната атака срещу Хейзъл, собствените му усилия да я защити от убийците и последващите му действия до момента на случайната среща със сержант Еванс в полицейската „Панда“.
Хектор спести само пълното описание на шофьора на френския ван, от който бяха изсипани тухлите на пътя, за да го забавят. Когато Харлоу все пак настоя, Хектор обясни:
— Носеше гумена маска и го зърнах само за секунда, докато ме изпреварваше.
— Не можете ли да кажете поне дали беше бял, или чернокож?
— Голата му ръка беше черна. Това е единственото, в което съм сигурен. Съжалявам, но го погледнах само за миг. — Ала на себе си каза: „Ако някой някога разпитва копелето, това ще бъдем аз и Пади О’Куин. И няма да има полицейска процедура или прочитане на правата му, преди да го разчекнем. Той определено беше организаторът“.
Отговорът му, изглежда, задоволи Харлоу.
— Да… Всичко това съвпада с намереното от нас на местопрестъплението.
Инспекторът отпрати стенографката да направи копие от показанията и да го донесе за подпис. Когато жената излезе от стаята, Хектор подхвърли:
— Научих от сержант Еванс, че двамата извършители са били намерени мъртви.
— Точно така, господин Крос — потвърди Харлоу.
— Успяхте ли вече да ги идентифицирате, инспекторе?
— Да. Веднага намерихме съвпадение на пръстовите им отпечатъци. И двамата имат криминални досиета. — Той отвори чекмедже и извади от него няколко листа, които му подаде един по един.
Докато Хектор разглеждаше първия, Харлоу четеше останалите от другата страна на бюрото. Първият бе снимка, направена при задържане от полицията. Хектор позна лицето веднага.
— Да…! Това беше мотоциклетистът.
Харлоу сведе поглед към листата пред него и прочете на глас:
— Казва се Виктор Емануел Даду. Двайсет и четири годишен. Британски гражданин, роден в Бирмингам. И двамата му родители са имигрирали тук от Кения през 1981-ва. Без постоянен адрес. Три присъди. Излежал за кражба на кола шест месеца в затвора за непълнолетни престъпници във Фелтам през 2004-та, три месеца през 2009- а за грабеж с утежняващи обстоятелства и три месеца през 2011-а за публични насилствени действия по време на летните размирици през същата година. Във всичко останало — истински сладур. — Той обърна следващия лист и го подаде на Хектор.