— Да — моментално отговори Хектор, като погледна снимката. — Това е мръсната малка свиня, която уби съпругата ми.
Харлоу се намръщи неодобрително на изблика, но продължи да чете от листовете в ръката си:
— Алан Брайтбой Даймар. Възраст — двайсет и три. Роден в Могадишу, Сомалия. Излежал една година за взлом и обир. Обжалвал депортирането си и получил през 2010 година постоянен статут на бежанец.
Хектор кимна небрежно, но вътрешно бе доволен, че първоначалната му оценка се бе потвърдила.
Сомалия. Още една улика срещу клана на Типоо Тип. Нещата започваха да се изясняват, помисли си той и погледна към Харлоу:
— Има ли нещо друго, с което бих могъл да ви съдействам? — попита той.
— Благодаря ви за отделеното време, господин Крос. Ще ви открия, ако се наложи отново да разговаряме. В случай че шофьорът на френския ван бъде задържан, ще имаме нужда от вас да свидетелствате на процеса. Нека още веднъж ви поднеса най-дълбоките си съболезнования за смъртта на вашата съпруга. Бъдете сигурен, че ще направим всичко възможно да открием виновните за тази ужасна трагедия.
На път за „Брандън Хол“ Хектор се отби във „Флаг и мечка“ в Смолбридж. Омете половината от мазната порция картофено суфле и изпи по-малко от половината халба топла наливна бира, преди откровените погледи и неприятните подмятания на двете силно гримирани жени, седнали на бара, да го нервират. Върна се у дома, изпи две хапчета мелатонин и се отпусна в двойното легло.
Събуди се сутринта с усещането, че нещо определено не е наред. Остана да лежи напрегнато заслушан в очакване да долови дишането й. Без да отваря очи, посегна към нея, но чаршафите от нейната страна на леглото бяха студени. Отвори очи, обърна глава и видя, че наистина я няма. Болката отново го връхлетя като дълбоко впил се раков тумор — неумолима и непоносима.
***
Трябваше да има фокус за гнева и омразата си. Скочи от леглото и влезе в банята. Взе набързо душ и слезе в кабинета си. Включи настолния компютър. Макар да знаеше, че е прекалено скоро, надяваше се Пади да има вече нещо за него. Но когато отвори имейл акаунта си, установи, че пощенската му кутия е препълнена. Прегледа набързо първите няколко съобщения и видя, че всички те изразяват съболезнования. И веднага се досети какво бе станало.
Проклетите кучи синове от пресата бяха научили. Но как са се добрали до историята толкова бързо?
Въпреки опасенията си отвори началната страница на „Сън“ — един от най-четените боклуци на Рупърт Мърдок. Над снимката на Хейзъл в кожа и диаманти, слизаща от ролса си с Хектор във фона, буквално крещеше заглавие:
Милиардерка застреляна на селски път.
Убива двама от нападателите си, преди да издъхне.
Единственото вярно в репортажа бе, че Хейзъл наистина беше мъртва. Не се споменаваше и дума за раждането на Катрин.
Слава богу поне за това. Прегледа другите уебсайтове. За всеки голям вестник това бе централната новина. Тонът на „Таймс“ бе сдържан и пълен с достойнство, този на „Мейл“ и „Телеграф“ в по-малка степен, но никъде не се съобщаваше за раждането на Катрин. Това му донесе голямо облекчение.
Трябваше да я извади от онази проклета болница колкото може по-бързо. Хрътките вече сигурно са я обсадили. Усети, че отново кипва, а това означаваше, че е готов да посрещне деня. От Пади нямаше никакви новини, но той разбираше, че е твърде рано да очаква нещо.
Джон Бигелоу бе изпратил дълъг имейл. От името на всички останали директори на „Банок Ойл“ той изразяваше шок и ужас от убийството на Хейзъл. Вече бе направил нужното за отслужването на възпоменателна служба за нея в Хюстън и продължаваше:
Искам да получа вашето разрешение за организирането на подобна служба в Лондон, където Хейзъл има толкова много приятели и бизнес партньори. Помолих американския посланик при двора на Сейнт Джеймс[2], който е стар мой приятел, да резервира за целта църквата „Сейнт Мартин“ на Трафалгар Скуеър. Предложих дата след две седмици от днешната, за да дам възможност на желаещите да присъстват — а аз съм убеден, че такива ще има много, — да организират пътуването си.
Надявам се да не обмисляте оставка от борда на „Банок Ойл" заради трагичното събитие. Останалите колеги директори високо ви ценят, а приносът ви е ценен и важен за нас.
„Няма да се отървеш толкова лесно от мен, Бигълс. Нужен си ми в същата степен, в която твърдиш, че ви трябвам аз. Инфраструктурата на „Банок" ще ми даде влиянието и средствата да се справя с мръсниците, сторили това на Хейзъл“, каза си Хектор.