На сбогуване Бънтър му каза:
— Джо и аз летим обратно за Хюстън утре, но помнете, че аз оставам на един телефон разстояние, в случай че Катрин Кайла се нуждае от каквото и да е.
Когато Хектор подаде ръка на Джо Стенли, тя я стисна без колебание. Подсъзнателно отново регистрира красотата й. Но в това нямаше нищо трайно — беше като преминаващ облак или разцъфваща роза. Портиерът задържа отворена вратата на бентлито за него. Той се извърна, седна зад волана и потегли, без да поглежда дори в огледалото за обратно виждане.
***
На следващата сутрин Хектор пристигна в болницата с рейнджроувъра в компанията на двете младши детегледачки и Бони Хепуърт. Бяха напълно екипирани с преносимо легълце, бутилки за хранене, пакети резервни памперси и всякакви мислими принадлежности, нужни за гледането на едно бебе.
Пред родилното ги чакаше строен целият личен състав. Всички дежурни сестри се бяха явили, за да изпратят Катрин и да зърнат за последен път баща й. Хектор изнесе на ръце дъщеря си до колата, следван по петите от бъдещия й антураж. Когато се върнаха в „Брандън Хол“, посрещна ги строен под аркадата целият персонал на имението, начело с Агата.
С подобаваща церемония Катрин бе представена на присъстващите, което не й попречи да повърне половината съдържание на бутилката върху бродираната си нощничка и ревера на сакото на баща си. Хектор се изплаши и поиска да я върне незабавно в болницата. Сестра Бони успя да го разубеди.
— Това е нормално за бебетата, господин Крос.
— Добре тогава… но бих искал да не го беше направила върху мен.
След като Катрин бе въведена в новото си жилище, голямата къща сякаш се съживи от звуците на възбудена забързаност и женски смях. Хектор обаче като че ли оставаше дистанциран от това.
В завещанието си Хейзъл бе поискала в случай на смърт да бъде кремирана по възможно най-бързия начин. Но поради факта, че бе убита, съдебният лекар не искаше да освободи тялото й преди извършването на аутопсия. Хектор остана буден цялата нощ, измъчван от образите на недостойно отношение и обезобразяване на трупа на любимата му жена, която щеше да продължи да обича до края на живота си. Чакането му се стори безкрайно, но в крайна сметка тленните й останки му бяха предадени.
Желанието на Хектор бе кремирането да бъде възможно най-частна церемония, но междувременно медиите бяха надушили новините за смъртта й и ги бяха разпространили навсякъде. Така че от цял свят пристигнаха няколкостотин души, за да изразят за последен път почитта си към нея. В допълнение към тях цялото домакинство на „Брандън Хол“ и персоналът към къщата бяха изявили желание да присъстват. Църквата едва побра всички. Хектор обаче продължаваше да се опитва да запази в тайна раждането на Катрин Кайла. Затова я остави на грижите на нейните гледачки.
Ковчегът на Хейзъл беше затворен. Хектор я бе посетил в погребалния дом и не искаше студеното й бледо лице да бъде излагано на показ пред очите на любопитните. Седеше сам на първата редица седалки. Църквата бе препълнена с бели лилии. Опелото се извършваше от свещеник, когото Хектор виждаше за първи път. Лицето му остана безизразно, когато свещеникът натисна бутона и ковчегът бе поет от конвейера и мина през вратичките, които се плъзнаха встрани. Когато те се затвориха, Хектор стана и тръгна назад към изхода. Вървеше, гледайки право пред себе си, без да забелязва никого от тълпата в църквата.
Същата нощ остана сам в дългата трапезария в „Брандън Хол“ и изпи две бутилки кларет, надявайки се да изпадне в несвяст. Остана трезв, но с всяка следваща чаша от кървавочервеното вино гневът му се засилваше, докато накрая се превърна в бушуващ пожар, който заплашваше да го погълне.
***
Събуди се на следващата сутрин с бистра глава и напълно овладян гняв. Изпи три аспирина и изми зъбите си енергично, което беше неговото изпитано лекарство против махмурлука, който не изпитваше. Взе си душ и се облече. После слезе в кабинета си. Прислугата бе оставила сутрешния брой на „Таймс“ на бюрото му. Вестникът лежеше с лицето нагоре и той можа да прочете водещата новина още от вратата. Замръзна за момент от ужас, после се овладя и прекоси кабинета с няколко бързи крачки. Грабна вестника.
Убита жена ражда на смъртния си одър
Смъртно ранената милиардерка Хейзъл Банок-Крос е родила дъщеря пет часа преди да издъхне от куршума на убиеца си. Новороденото е в добро здраве, било е изписано от общинската болница в Хемпшир, Уинчестър, и е било поверено на баща му, господин Хектор Крос, който живее в „Брандън Хол“, недалеч от Смолбридж в Хемпшър…