Припомняйки си всичко това, те бяха събрали глави над масата. Тези спомени дотолкова ги очароваха, че макар да го бяха правили толкова много пъти досега, те продължаваха да откриват в тях нови и интригуващи неща. Хектор поклати глава с възхищение:
— Господи! Никога ли не си се плашила от нищо и от никого на този свят? Не само, че сама си постигнала всичко, но и си го направила по трудния начин.
Тя го изгледа косо с изумително красивите си очи и се усмихна.
— Не разбираш ли, че смисълът на живота не е да бъде лесен, защото ако беше, ние нямаше да го ценим. Но стига за мен. Да поговорим за теб.
— Ти вече знаеш за мен всичко, което си струва да се знае. Разказвал съм ти го поне петдесет пъти досега.
— Добре, нека този път бъде петдесет и първият. Разкажи ми за деня, в който уби първия си лъв. Искам отново да чуя всички подробности. И внимавай! Веднага ще усетя, ако пропуснеш нещо.
— Добре, ето пак цялата история… Роден съм в Кения, но и двамата ми родители са британци, така че съм истински британски гражданин.
— Казвали са се Боб и Шийла — подсказа му тя.
— Казваха се Боб и Шийла Крос. Баща ми притежаваше почти двайсет и пет хиляди хектара първокласни пасбища, граничещи с резерват на масаите. Из тях пасяха над две хиляди глави говеда от отличната порода „Браман“. Така че моите приятели от детството бяха основно момчета масаи на моята възраст.
— Имал си малък брат на име Теди — вметна Хейзъл.
— Малкият ми брат Теди искаше да стане фермер като баща ми. И беше готов на всичко, само и само да му достави някакво удоволствие. От друга страна, аз исках да стана воин като чичо ми, който загинал в битка с Ромел на място, известно като Ел Аламейн, в Северноафриканската пустиня. Денят, в който баща ми ме изпрати в мъжкото училище „Йоркски херцог“ в Найроби, бе най-разтърсващият в живота ми дотогава.
— Не ти е харесало — подсказа му тя.
— Мразех правилата и ограниченията. Бях привикнал да живея див и свободен — въздъхна той.
— Бил си бунтовник по душа.
— Баща ми казваше, че съм бунтовник и проклет дивак. Но го казваше с усмивка. Въпреки това завърших трети по успех в класа и като капитан на първия ръгби отбор от петнайсет души през последната ми година в „Херцога“, което напълно ми стигаше. Това стана, когато бях шестнайсетгодишен.
— Годината на твоя лъв! — Тя се наведе през масата и хвана ръката му, погледът й бе изпълнен с очакване. — Обожавам тази част. Предговорът е много… питомен. Няма достатъчно кръв и смелост, ако ме разбираш.
— Приятелите ми масаи навършваха пълнолетие. Затова отидох в селото им и говорих с вожда. Казах му, че искам да стана морони заедно с тях.
— „Морони“ означава воин — обясни тя и той потвърди с кимване.
— Вождът изслуша молбата ми. После каза, че не съм истински масаи, защото не съм обрязан. Попита дали бих искал шаманът да ме обреже. Обмислих предложението и го отхвърлих.
— И слава богу — коментира Хейзъл. — Предпочитам свирката ти такава, каквато я е замислил Бог.
— Колко мило от твоя страна. Но нека се върна към най-голямата история в моя живот… Обсъдих отказа с моите другари и те се разстроиха почти колкото мен. Спорихме по въпроса дни наред и накрая те се съгласиха, че щом не мога да стана истински морони, мога поне да запиша първия си лъв, което ще ме направи повече от наполовина морони.
— Но имало един малък проблем — напомни му тя.
— Проблемът беше, че кенийското правителство, в което масаите са много зле представени, беше забранило встъпването в пълнолетие чрез церемонията с лъвове. Лъвовете бяха обявени за защитен вид на цялата територия.
— Но е имало знак свише? — пак подсказа тя и той й се усмихна.
— Направо от небесата! — потвърди. — В националния парк „Масаи Мара“, който граничи със земите на племето, имало стар лъв, прокуден от прайда от по-млад и по-силен съперник. Без лъвиците си, които да му заграждат дивеч, той бил принуден да напусне защитата на парка и да търси по-лесна плячка от зебрите и антилопите. Първо се заловил със стадата добитък на масаите, които се смятат за богатство на цялото племе. Не стига това, но убил и млада жена, която слизала до водоема, за да донесе вода на семейството си… Така че за голяма радост и трескава възбуда на приятелите ми масаите от Министерството по опазване на дивеча издали разрешително за отстрелване на стария самотен лъв. Поради връзките ми с племето в течение на годините, поради това, че бях едър и силен за възрастта си, а и защото старейшините знаеха колко упорито бях тренирал с бойните тояги и копието, бях поканен да участвам в лова с другите млади кандидати за морони.