След като стигна Пакистан, се снабди с нови документи, създаде си нова идентичност — изгради си нов, та било то осакатен и непълен живот. Смяташе, че дори това проклето полусъществуване е повече, отколкото заслужава.
Идеята да ликвидира убийци се появи като вид отмъщение. Хендрикс реши, че след като веднъж си се съгласил да убиваш невинни, заслужаваш каквото ти е писано. Че да отървеш света от хора, които си изкарват прехраната с убийства, е нещо като служба на обществото.
Схващаше иронията на новото си призвание.
Или пък мотивацията му беше по-проста? Може би убиваше, защото го биваше в това? Може би убиваше, защото нямаше идея какво друго да прави?
Също така не беше изключено да го прави, защото смяташе, че един ден все някой ще го изпревари и ще го прати в гроба.
И беше сигурен, че го заслужава.
7
Капчица пот се стече по лицето на Шарли Томпсън, докато тя крачеше по тротоара пред централата на полицията на Маями с долепен до ухото мобилен телефон. Гарфийлд беше вътре и се радваше на сравнителния комфорт на климатизираното фоайе. Бяха пристигнали преди час и чакаха техния човек от отдела да ги вземе. През това време сестра й се бе обадила два пъти. Изглежда, маниакалният епизод от предния ден някак бе довел до драма с момче и текила и сега, изглежда, се очакваше Шарли отново да сложи света на Джес в ред. Тя не изпадаше във възторг при мисълта, че Гарфийлд може да дочуе семейните й проблеми, и затова излизаше да говори навън.
Сградата, пред която крачеше, беше ниска внушителна бетонна конструкция с акценти от плочи с цвят на ръжда и червен пустинен пясък. Намираше се на изток от центъра на града, само на няколко пресечки от залива Бискейн, на километър и нещо от мястото, на което бе Круз срещнал съдбата си. Ниски бетонни блокове я обграждаха от всички страни, колебливо дегизирани като огради или кашпи за задушени от изгорели газове палми. Това обаче бяха архитектурни декорации на сграда по принцип без украшения и не можеха да заблудят никого. В действителност бяха бариери, чието предназначение беше да защитят сградата и хората в нея от нападение от улицата или от кола, заредена с взрив. В град, пълен с наркодилъри и търговци на незаконно оръжие, терористи и улични банди, нападение над полицията не можеше да се изключи.
— Виж — каза Томпсън по телефона, — не твърдя, че не е трябвало да ти признае, че пак са заедно, Джес. Казах само, че да гледаш телефона му май не е най-добрата идея.
В отговор Джес напълни ушите й с думи, а Томпсън се пържеше в надигащата се жега. Челото й беше покрито с капчици пот. Избърса го с длан и продължи да крачи.
— Е, щом не можеш да му имаш доверие — каза след малко, — може би не трябва да спиш с него.
Възрастна жена с нос като кука и огромни слънчеви очила я изгледа с отвращение и продължи по пътя си. Косата й беше бяла, отиваща към синьо. Както беше наклонила глава, заприлича на Томпсън на карикатурна сова.
— Не, не трябва да й пускаш есемеси, за да я изгониш. — Пауза, докато Джес й отговори разпалено. — Защото той е този, който те е прецакал, не тя. По дяволите, Джес, не е важно колко е хубав, ти заслужаваш нещо по-добро. Да, наистина.
Отне й известно време, но в края на краищата успя да успокои Джес. Когато отново влезе във фоайето, търпението й беше на изчерпване. Гарфийлд, на свой ред, изглеждаше невъзмутим — костюмът му беше чист и изгладен, вратовръзката му, макар и малко крещяща, беше добре вързана, яката му беше закопчана и колосана. Обаче причината можеше да е и във факта, че през часовете след като хванаха Петрела беше успял да подремне, да вземе душ и да си смени дрехите, докато Томпсън прекара времето в леглото на хотелската си стая, с лаптопа в скута, за да съчини нужния доклад след ареста и да проучи подробностите около удара по Круз — заради което не беше спала и не бе вземала душ от четирийсет часа. Не беше в състояние да накара мозъка си да се укроти. Не можеше да се застави да спи. Не и когато бяха толкова близо до целта.
— Е, казвай — подкани я Гарфийлд, докато преглеждаше файла на екрана на лаптопа си, а Томпсън шофираше наетия форд „Фокус“ от летището към полицията. — Какво става с „призрака“?