Ключът беше в ранното откриване и проучването — за да може да подбере правилния подход. В началото на кариерата си Хендрикс просто проследяваше известни наемни убийци и откриваше жертвите им, като се криеше и наблюдаваше — но така не оставаше почти никакво място за грешки и на два пъти едва не го ликвидираха. В един особено гаден случай клиентът му остана жив, мишената му умря, но преди това копелето успя да забие шило за трошене на лед в гърдите на Хендрикс. След четири дни в изоставен склад, където опитваше да спре кръвоизлива, докато чакаше антибиотиците, взети от ветеринарна клиника, да подействат, реши, че е време да промени подхода. Тогава вкара в бизнеса и Лестър.
Някога, в Афганистан, Лестър беше техническият експерт на частта им. Нямаше система, която да не е в състояние да пробие, жица, която да не може да подслуша, и шифър, който да не може да разкодира. И когато прахолякът и откачените промени в температурата между огнения пек денем и болезнения студ нощем скапеха оборудването им, Лестър винаги намираше начин да го поправи. Полезен талант, когато най-близката база, от която можеш да очакваш попълнения, е на четири дни път — и не по-малко полезен, ако смяташ да убиваш хора, които убиват за пари.
Всички престъпни организации на планетата имат някаква подмолна комуникационна мрежа. Руснаците например предпочитат старата система с обяви — крият кодирани съобщения в постове по форумите или в обявите за продажби на последните страници на различни седмичници. Арменците прикриват редове с безсмислен на пръв поглед код в различни интернет издания, които са тяхна собственост — но най-често става дума за елементарен шифър, който дванайсетгодишно дете с усет за ребуси би могло да разчете, ако знае къде да търси. Макар че никое дванайсетгодишно дете не би губило време да вади код от интернет страници на един или друг скучен форум.
Лестър обаче го правеше. Всъщност по-скоро го правеха неговите системи.
Откри корейската мрежа за седмица-две. Същото се случи и с бандите от Лос Анджелис, които не си даваха много труд да прикриват съобщенията си. Полските и литовските фамилии — които използваха анонимни пощенски кутии и прокси сървъри по целия свят, му отнеха повече време. Обаче върхът на мафиотските комуникации, най-костеливият орех, се оказа мрежата на Корпорацията. Използваха го всички освен най-упоритите и параноични организации — и защо не? Беше безопасна, надеждна и почти напълно непробиваема — тяхна собствена комуникационна магистрала за престъпна информация.
Разпечатките, които Хендрикс гледаше сега, бяха резултати от конни надбягвания в Нортвил Даун — не много известна писта за конни състезания на половин час източно от Детройт. Големият победител за деня беше кобила на име Жалбата на Макгърн.
Само че нямаше такъв кон. И ако човек опиташе да види някаква логика в резултатите, щеше да се убеди, че е невъзможно. Защото не бяха резултати.
Беше шифър.
Организациите от Корпорацията си разменяха послания по този начин от години. Държаха няколко сайта конни надбягвания и можеха да пускат фалшиви резултати помежду си, без да будят някакви съмнения. Използваха фалшиви имена на коне, които сочеха същността на посланието — Кафявата красавица означаваше хероин например, Пищната дама означаваше проститутки и така нататък — съответните подробности бяха в числата, които следваха.
Жалбата на Макгърн означаваше, че се готви удар. Някаква вътрешна шега, предполагаше Хендрикс. Макгърн беше главният наемен убиец на Ал Капоне, човекът, отговорен за клането в Деня на Свети Валентин1. Самият той бил застрелян няколко години след това, докато играел боулинг. Ако видиш Жалбата на Макгърн, знаеш, че цифрите след това са шифър с името на жертвата, а ако имаш късмет, и адреса й. Равните шансове за загуба и победа означаваха, че човекът с това име няма да се задържи още дълго на този свят.
Ето как работеше системата. Например кон с номер трийсет и осем стига до финала шести. Това означава шестата буква от трийсет и осма страница. При достатъчно голяма таблица с числа можеш да предадеш почти всякакво послание. Като име и адрес. Като „избери подходящ момент“ или „да изглежда като злополука“. И понеже почти всяка буква от азбуката се среща на десетки места във всяка книга, никоя от дешифриращите програми, разчитащи на повторенията, не може да се справи с такъв шифър. Ако не знаеш точно за коя книга става дума — включително и изданието, — няма начин да разбиеш шифъра. Никакъв. Поне това му повтаряше Лестър, след като разбра какъв е шифърът.
1
Така е наречен разстрелът на шестима души, ирландски мафиоти, от бандата на Ал Капоне в Чикаго, през 1929 г., по време на Сухия режим — една от стъпките, чрез които Ал Капоне налага контрол над престъпния свят. — Б. пр.