„Ако не ми кажеш коя е шибаната книга, Майки — каза той на Хендрикс, — няма начин да пробием това нещо“.
Така че Хендрикс намери книгата.
Наистина, отне му две години — и ако обектът му не се бе изпуснал, можеше никога да не я намери. Въпросният обект беше самостоятелен играч, който се занимаваше с мокри поръчки като страничен доход. Хендрикс го хвана жив и след два часа умоляване — и достатъчно натриев амитал, за да пропее цял следствен арест — онзи му каза каквото искаше да знае, в замяна срещу бърза смърт.
Оказа се, че е първото издание на „Кръстникът“, от 1969 година.
Никой не бива да твърди, че мафията няма чувство за хумор.
След няколко минути взиране в разпечатките на Лестър Хендрикс се отказа.
— Знаеш, че не ме бива за такива неща. Ще ми обясниш ли какво точно гледам?
— Първата разпечатка е поредица съобщения от чикагската група. Изглежда, искат тихомълком да премахнат някой от техните — племенник на капо. Държи нощен клуб, който групата използва за фасада, за да продава дроги. Говори се обаче, че не е точен. Обича да обезобразява жени. Опасяват се, че страничната му дейност може да ги изложи на риск, и им е писнало да разчистват труповете след него.
— Пасувам — каза Хендрикс. Не беше фен на организираната престъпност, но не можеше да отрече едно — мафиотите от старата школа изпитваха дълбоко презрение към неорганизираната престъпност на тяхна територия, дори и ако е дело на някой от техните. Всеки, който насилва жени, е гнусен човешки боклук, а от гледна точка на Хендрикс, нямаше смисъл да спасява човек, който не си струва да бъде спасен. Ако в Чикаго искаха да се отърват от боклука си, по-добре да си го направят сами, без много шум.
— Да. По-добре да го няма, бих казал.
Хендрикс отхапа от сандвича си — идеално препечен хрупкав хляб, сочна и вкусна пастърма — и отпи глътка бира.
— Какво друго откри?
— Мафията в Лос Анджелис търси изпълнител на удар по член на банда от Лонг Бийч. Още никой не е приел контракта, така че подробностите не са много ясни.
Хендрикс се замисли за момент.
— Целта има ли име?
— Да, но не много повече. Ървинг Франклин. Получава си пощата на адреса на баба си. Изглежда, не си пада по постоянните местожителства.
— Минали арести?
— За вандализъм. Дребни кражби. Притежаване на наркотици с цел продажба. Полицаят, който го е прибрал при последния случай, закарал в полицията група момчета, които се наричали Бесните пророци, и той бил един от тях.
— Някаква причина тези Бесни пророци и мафията от Ел Ей да имат конфликт?
— Не откривам нищо… а и искат да ликвидират само Франклин. Това е една от малкото чернокожи банди в района, които не са свързани с Крипс2. Може да получават продукт от мафията, така че причината да е свързана с дрогата.
— На колко години е?
Лестър въздъхна.
— Виж, Майки, познавам те и знам какво мислиш за това. Франклин обаче не е заблуденото хлапе, което се е събрало с лоши приятели. Той е шибан дилър на дрога.
— На колко години е, Лес?
Лестър се поколеба.
— Шестнайсет.
— Шестнайсет. Боже мили! Има ли срок за удара?
— Не е определен. Ден-два, най-малко.
Хендрикс допи бирата си. Кимна, сякаш бе взел решение.
— Качи ме на следващия полет дотам. Искам да видя това хлапе.
— Сигурен ли си, че не искаш да си починеш малко, Майки? Напоследък не се спираш, а не си се прибирал у дома от предишната работа.
— Добре съм, Лес — настоя Хендрикс. — Купи ми билета.
— Да си представим за момент, че греша и той наистина е свястно момче… тогава няма да може да ти плати хонорара. Ще има пари, ако е престъпник. Сам казваш, че никога няма да убиваш безплатно.
— Така е. Но поне ще мога да го предупредя.
— Ами ако съм прав? Ако е поредният боклук, който пробутва наркотици?
— Ако си прав, ще го оставя да умре.
Лестър се вгледа за момент в приятеля си. На тази светлина бръчките по лицето на Хендрикс изглеждаха по-дълбоки.
Изглеждаше стар. Уморен.
Не за първи път Лестър се зачуди докога Хендрикс ще издържи на това темпо — и какво му струва да се занимава с тази работа. Вече го нямаше наивния идеалист отпреди толкова много години, когато сформираха частта им. От друга страна, с изключение на тях двамата, я нямаше и цялата част. Може би единственият начин да се справиш с положението бе да се превърнеш в нещо ледено и закоравяло.