Започна с кухнята. Малка, в стил кухня на самолет, разположена в единия край на празна дневна. На плота имаше купчина менюта с храна за вкъщи. Телефонният цокъл на стената беше гол и неизползван. Отвори чекмеджетата поред — празни. След това ги извади от релсите и ги огледа за двойни дъна или залепени от долната страна пликове. Отново нищо. Претърси бюфетите. Всички бяха празни, с изключение на един, най-близо до високия хладилник. В него имаше две чаши за сок, тирбушон и кутия пластмасови прибори за хранене. Изсипа приборите на покрития с пожълтял линолеум под, после пусна и кутията, след като се убеди, че в нея няма нищо друго.
Фурната беше празна и изглеждаше неизползвана. В хладилника откри наполовина празна опаковка от шест бири и нищо друго. В боклука имаше няколко вмирисани плика от храна и две празни бутилки от вино. Изсипа съдържанието на кошчето на пода, но вътре не откри нищо скрито — също и между найлоновата торба и коша.
В дневната нямаше мебели. Никакви картини. Бежовият килим беше изпоцапан, на прозорците нямаше пердета. Имаше плъзгаща се стъклена врата, над която се спускаха евтини щори, оставени отворени, за да пропускат светлината. Енгелман хвана верижката, отвори ги и ги затвори. Движеха се леко. Прокара пръсти по горната лайстна, но не напипа нищо. После подаде глава и видя, че балконът е гол.
Не знаеше какво търси. Нещо, което да му подскаже как е действал Круз. Някаква индикация как обектът му е научил какви са плановете му. Нямаше представа дали ще открие такова нещо тук и дали изобщо нещо такова съществува. Обаче предвид старанието, с което ченгетата бяха претърсили дома на Круз, и разочарованата физиономия на агентката, когато нареди на хората си да приключват след часове търсене, беше сигурен, че не са открили никакви следи там.
Банята — цялата бяла — беше отвратителна. Евтина тоалетка от имитация на мрамор. Тоалетна с цвят на маджун — дъската вдигната, чинията набраздена от ивици ръжда. Жълтеникава вана от фибростъкло, покрита с кир по извивките и с почернели фуги отгоре. По грапавата мазилка на тавана също имаше черни петна. Цялата баня миришеше на влага.
Провери тоалетката. Тоалетното казанче. Кухата вътрешност на тръбата за окачане на хавлии. Нищо. Щракна копчето на вентилатора и той затрака. Изключи го, извади отвертка от джобния си комплект инструменти и свали защитната решетка. Нищо — само мръсната перка.
Влезе в спалнята, която едва ли би могла да се нарече така — нямаше врата, която да я отделя от дневната, а само нещо като портал — намек за врата, защото помещението леко се стесняваше, после пак ставаше широко. Имаше нощно шкафче, комбинирана лампа/ вентилатор на тавана и матрак, поставен върху метална рамка и скрит под изпомачкани завивки с пепеляв цвят. Дори нямаше възглавници.
Естествено, първо провери нощното шкафче. На него нямаше лампа. Имаше обаче шишенца с крем за тяло, с аромат съответно на ягода и на шоколад, жълт флакон, пълен наполовина с виагра, розов вибратор и изкуствени пениси с всевъзможни големини и форми — каквито едва ли се срещат в природата. Някои имаха толкова странни форми, че Енгелман се зачуди как се използват. След това видя снимките в чекмеджето и престана да се чуди.
Изглежда, мисълта, че Круз има любовница, не даваше пълна представа за апетитите му. В чекмеджето имаше трийсетина снимки и поне три пъти повече партньори. На всяка се виждаха по най-малко двама души, без да се брои човекът с фотоапарата — който, поради отсъствието му в колекцията, вероятно беше самият Круз, — и никои двама души не се повтаряха на две снимки. На възраст бяха от петнайсет до двайсет и пет, а по пол бяха мъже и жени и всевъзможни комбинации между двете. Повечето бяха латиноамериканци, но имаше и много чернокожи и тук-там азиатци. Бели нямаше. Круз, изглежда, все пак поставяше някакви граници в предпочитанията си.
Енгелман се взира в тези изображения на преплетени крайници, играчки и гениталии доста време, но те не пробудиха в него абсолютно нищо. Просто търсеше нещо, което да му е от полза. И ако на снимките имаше нещо подобно, то оставаше също толкова далечно за него, колкото удоволствията на плътта, които те документираха. Единствено убиването му доставяше удовлетворението, което обещаваха тези кухи снимки.
След като ги огледа внимателно, той хвърли тестето на пода и се върна към чекмеджето на нощното шкафче. В него нямаше нищо освен големия стар „Полароид“, с който бяха направени снимките — отворен, без филм, и оръфан криминален роман за приспиване, който захвърли настрани, след като го изтръска за да провери дали вътре няма нещо. След това прегледа чекмеджето, както и другите, в кухнята, но без резултат.