— Този, когото виждаш, е наемен убиец, казва се Лиън Лиънуд — обясни Гарфийлд. — Появил се е един от псевдонимите му и ни изпратиха списъка с пътниците.
— Името ми е познато — каза Томпсън. Този тип има зловеща репутация. Как така няма забрана да лети?
— Освен репутацията му нямаме нищо срещу него. Заподозрян е поне за десет убийства през последните пет години, но макар да оставя жертвите си плувнали в кръв, не е оставил нито една сносна улика. Ако обаче се е раздвижил, имаме шанс да го хванем в крачка.
— Къде са направени снимките?
— Сейнт Луис Интърнешънъл. Кацнал е късно тази сутрин.
— Някаква идея коя е целта?
— Не засега. Предполагам, има поръчка в града. Накарах Атуд и Прескот да проучат нещата.
Томпсън поклати глава.
— Ударът няма да е в Сейнт Луис. Лиънуд е професионалист. Никога не би летял до града, в който планира удар. Най-вероятно ще стане някъде наблизо, но не прекалено. Нека Атуд и Прескот преслушат Канзас Сити, Луивил, Нашвил, Мемфис, Чикаго — навсякъде, където имат уши и е на ден път с кола. И нека агентите ни по места пуснат тези снимки на фирмите за коли под наем, с особено внимание към тези, които са близо до летището, но не и в него. Той ще иска да прекъсне следата си и мога да се обзаложа, че няма да рискува да го запомни някой шофьор на такси. Най-вероятно ще тръгне от летището пеша. Дай им и пълен списък с псевдонимите на Лиънуд — след като пристигне, ще смени името си.
— Нещо друго, шефе? — попита Гарфийлд, ядосан, че партньорката му го командва по този начин, но също и защото не се беше сетил сам за тези неща.
Томпсън се замисли за момент, погледът й се плъзна по купчините нечетени папки на бюрото й, които чакаха нейното внимание, но не го заслужаваха — поне три четвърти от тях.
— Да — каза тя накрая. — Всъщност две неща. Първо: запази билети за нас двамата за следващия полет до Сейнт Луис. Ще опитаме да проследим Лиънуд на място.
— А второ?
— Второто, Хенри, е, че ако някога пак ме наречеш по друг начин освен Шарли, Шарлот или специален агент Томпсън, с моя верен пистолет ще се погрижим колегите да те наричат Хенри Едната топка. Схващаш ли?
Гарфийлд преглътна.
— Да… специален агент Томпсън.
— Добре — каза тя и му се усмихна мило. — А сега действай. Трябва да го хванем тоя тип.
18
Ерик Пъркхайзър трескаво тъпчеше дрехи в един сак. Стомахът беше свит на топка. Чувстваше се замаян и объркан. Нещо драскаше дълбоко в гърлото му.
Трябваше да си даде сметка, че уискито няма да му се отрази добре.
Надигна бутилката веднага щом се прибра. Мислеше, че уискито ще успокои нервите му. Вместо това то излезе веднага обратно, заедно с каквото беше останало от обяда му.
Опита да си каже, че типът, който го бе склещил днес в мола, е някакъв мошеник — че е боклук, научил за печалбата му и решил да измъкне от него каквото може. Само че не вярваше на тази версия. Този човек беше твърде ловък, твърде уравновесен — твърде видимо опитен в този вид срещи, за да е станало случайно. Да мушне портфейл в джоба му, без да забележи? Да спре охранителните камери? Да се измъкне толкова елегантно от охраната в мола? Този тип определено беше професионалист. И като добавиш факта, че не се хвана на въдицата, когато предложи да му плати от печалбата си, предложението му изобщо не приличаше на измама.
Което означаваше, че казва истината.
Което означаваше, че онези от Атланта са го открили.
Проблемът беше, че Пъркхайзър нямаше пари. Беше гол като пушка. Пълна мизерия. Нямаше начин да събере четвърт милион само за три дни. Не беше банков обирджия. Беше компютърен спец. Отне му близо година, за да планира как да излъже казиното и да го направи — освен това точно тази измама го бе върнала в полезрението на мафиотите.
Значи, оставаше да бяга.
Без да е наясно накъде. На сляпо.
Знаеше, че няма шанс. Не притежаваше уменията, нужни, за да изчезне безследно. Ако разполагаше с време — с време и пари, — все щеше да измисли нещо. Би могъл да се снабди с прилична нова самоличност, да установи някъде контакти и доверие, колкото да живее. Това беше планът му, след като вземе шестте милиона печалба. Когато обаче нещата опрат до бягане по гол задник, до заблуждаване на преследвачите и прилагане на разни хитрости, не беше по-подготвен от който и да било жител на беден квартал. Какъвто всъщност беше, преди да стане доносник и целият му живот да се срути в помията.