Обаче в редките случаи, когато наемаха външни хора, плащаха много добре.
— Точно така — отговори американецът. — Имаме работа за теб. — Млъкна за момент, защото явно чу жалния вой на Виан в стаята. — А… неподходящ момент, изглежда?
— Ни най-малко — каза Енгелман. — Всъщност ме спасяваш от най-ужасното парти, на което трябва да присъствам. — Притисна апарата към гърдите си, за да запуши микрофона, и каза на Виан: — Съжалявам… трябва да проведа разговора.
Заглушеният пистолет подскочи три пъти в ръката му — изстрелите напомняха отваряне на шампанско — и виковете на Виан секнаха. Жалко, каза си Енгелман. Ако имаше малко време, този тип щеше да му каже всичко, което го попиташе. На практика обаче загубата беше минимална — Виан едва ли си заслужаваше по-езотерични методи, а бонусът, който му беше обещан за всякаква допълнителна информация, определено бледнееше пред вероятната оферта на Корпорацията.
— Е? — подкани Енгелман в слушалката. — Докъде бяхме стигнали?
3
Една-единствена капка дъжд плисна по предното стъкло на „Джета“-та на Ивлин Уокър, когато тя зави от тясното шосе по набраздения от коловози черен път към къщата си. След секунди небето се отвори и заплющяха камшици вода. Иви въздъхна и пусна чистачките на най-бързата скорост, но пак не виждаше почти нищо напред. Намали до пълзене и усети как колелата затъват в реките кална вода, в които се бяха превърнали коловозите. Дъждът барабанеше по покрива на колата като градушка.
„Беше слънчево, когато тръгнах от Уорънтън“, помисли си с въздишка. И все пак не биваше да се изненадва. Времето през лятото във Вирджиния е променливо като ветропоказател.
Задницата на колата й поднесе, когато взе завоя, след който се виждаше разлатата й жълта фермерска къща. Покупките на задната седалка подскачаха. Дърветата, ограждащи пътя, останаха назад и се появи полегата ливада. Иви спря до пикапа на Стюарт, изчака момент да намалее дъждът, без да изключва двигателя, после реши, че това няма да се случи скоро. Завъртя ключа, колата се разтресе и стихна, горещината и влагата изпълниха купето в мига, в който климатикът престана да работи.
Слизането от колата й беше по-трудно, отколкото преди няколко месеца, когато още не й личеше. Стана след третия опит, с доста недамско пъшкане. Веднага щом излезе сандалите й с остри токчета хлътнаха в кална локва. Тинята, мека и лигава между пръстите й, измъкна единия сандал веднага щом тя реши да направи крачка към по-твърда земя.
Когато най-накрая успя да отвори задната врата, блузата й беше залепнала за издутия корем, а косата й — за лицето. Измъкна покупките от задната седалка — застана нелепо с един обут и един бос крак — и погледна към верандата. Плъзгащата се врата беше отворена. Стюарт още не се бе появил. Странно. Още откакто бе видяла онзи син знак „плюс“ преди четири месеца, Иви не беше отваряла сама дори буркан с туршия, не беше пренесла и един кош пране — поне когато Стю беше у дома, за да я спре. Честно казано, непрекъснатите му грижи я изнервяха, при все че намеренията му бяха добри. Сега беше изненадана, че не е изскочил навън в секундата, в която спря колата. Мислеше си, че само да я зърне с двата големи плика покупки ще е достатъчно, за да затича към нея с викове веднага да ги остави.
„Разбира се — помисли си. — Единствения път, когато наистина имам нужда от помощ“.
— Скъпи!? — извика към отворената врата. Лампата вътре светеше.
Стюарт не отговори.
— Скъпи? — извика пак тя и закуцука по стълбите към верандата — пликовете бяха подгизнали, клатушкаше се ужасно, защото левият й крак беше четири сантиметра по-ниско от десния. Посегна да отвори докрай плъзгащата се стъклена врата и надникна вътре през мрежата за насекоми. Всички лампи светеха — типично за Стюарт, според него ключовете като че ли работеха само в едната посока, — обаче самият той не се виждаше никъде.
Иви погледна дръжката на мрежата за насекоми и въздъхна ядосано. След това се изви в ужасно неудобна поза — като запетайка наопаки, — така че ако притисне единия плик с лакът и завърти китката си обратно, някак може би да успее да улови дръжката и… по дяволите! Пликът в ръката й се прокъса и покупките се изсипаха. Един домат се изтърколи по верандата. От кутия с яйца протече белтък.
Къде беше Стюарт, по дяволите?