— Какво е това? — попита той.
— Програмата на „Пендълтън“ за месеца. Искам да говориш с някого от казиното и да разбереш кое от тези събития ще се проведе в залата, в която е бил вентрилокът, през следващите три дни, да кажем. Ако не се появи нищо, да бъдат седем. — Но беше сигурна, че ще се появи. Лиънуд не се славеше с усилия за старателна подготовка.
— Искаш ли да предупредя охраната за опасността?
— За да го подплашат? — попита тя. — Не. Лиънуд е прекалено хлъзгав. Трябва да действаме правилно. Кажи им да ни уведомят, ако се появи пак, но не споменавай, че е опасен. Измисли някаква финансова причина, ако искаш. И им кажи, че изпращаме агенти. Каквото и да измислиш обаче, трябва да се хванат, защото иначе ще го подплашат и той ще изчезне. Ако това се случи, ще те държа лично отговорен.
— А какво ще правиш ти, докато се занимавам с черната работа?
— Ще уредя да се качим на следващия автобус за Канзас Сити, да хванем за рогата ситуацията там и да се уверим, че командосите на офиса там са добри. Бъди готов в пет.
— Ама нещата ми са в хотела!
— Където ще ги намериш, когато се върнеш — каза тя. — Нямаме време да вземаме багаж, хубавецо. Каквото ще става, ще става много скоро.
22
Ерик Пъркхайзър изтри длани в панталоните си от евтиния магазин и се загледа в пейзажа на Мисури, който се нижеше покрай лимузината, изпратена от „Пендълтън“ да го вземе. За първи път се качваше в такава кола. Винаги беше предполагал, че са по-добри — нали изглеждат толкова шик отвън. Интериорът обаче беше от минала епоха — черен лак, украсен с розово и червено. Смърдеше на евтин освежител за въздух. Нямаше никакъв алкохол — само две бутилки вода, никаква марка, където би трябвало да има барче.
Не че би си налял питие. Стомахът му и без това беше в окаяно състояние. Имаше чувството, че яката на ризата му се стяга бавно около шията. Дръпна я с един пръст и се застави да диша дълбоко. За стотен път премисли плана, който мистериозният му спасител бе изложил вчера, и си каза, че всичко ще е наред…
— Да преговорим още веднъж — каза Хендрикс.
— Виж, вече го преговорихме пет пъти! — измърмори Пъркхайзър. — Какво още искаш да знаеш?
— Искам да знам дали ще се справиш. Искам да знам дали утре ще изиграеш ролята си както трябва. И искам да се уверя, че не си забравил някоя подробност, заради която и двамата можем да умрем. Хайде, давай още веднъж.
Това бе продължило повече от час — Пъркхайзър, седнал на масата в кухнята си, отпива бира от кутийка, Хендрикс крачи назад-напред по жълтеещия линолеум.
— Лимузината ще дойде да ме вземе в един следобед. Предложиха да дойде по-рано и да ми осигурят обяд, но отказах, както ме инструктира. Много благодаря, между другото… искам да кажа, защо ми е кухня с четири звезди, когато хладилникът у дома е пълен с боклуци?
Хендрикс се съмняваше, че ресторантите на „Пендълтън“ отговарят на нечия идея за четири звезди, но премълча. Вместо това каза:
— Инструкциите на мафията не са да те ударят по време на церемонията. Инструкциите са да стане публично. Обяд в ресторант може да се стори на този, който е тук, за да те убие, достатъчно публично събитие. Ще е и много по-лесно за изпълнение, отколкото в зала, пълна с охрана.
— Добре, добре — примири се Пъркхайзър и вдигна ръце. — Без обяд.
— Какво става, когато пристигнеш?
— Ще пристигна най-късно в четири. Ще ме вкарат през служебник вход и ще минем по служебния коридор, който служи и за задкулисие на сцената в залата.
— После? — подкани го Хендрикс.
— Босът на казиното изпълнява тъпия си номер, пускат онова видео… „Може да се случи и на теб“, което показва как ударих джакпота… можеш ли да повярваш, че са сложили камера на шибания игрален автомат, за да снима момента? И ми дават тлъстия чек. Ставам, приемам го, после пускат балони. Чувам да се говори, че в балоните щяло да има подаръци — безплатни обеди, билети за концерти, петдесет долара в чипове, дори купон за уикенда в апартамент „Марк Твен“ в „Пендълтън“ — така си гарантират, че местата ще са заети. Публиката ще се побърка, когато балоните започнат да падат.
Наемникът ще се задейства в този момент. Ако искат да е зрелищно, а няма да има проверки на входа на казиното, трябва да се готвим за най-лошото, което в този случай ще бъде напълно автоматично оръжие, скрито в чанта или малък сак, за да не личи в тълпата. След като пуснат балоните, лягаш и не мърдаш, ясно ли е? Аз ще опитам да неутрализирам този тип, преди да стреля, но по-добре да вземеш мерки, отколкото да съжаляваш.