Кърт чакаше Джо до неговия ъгъл.
Треньорът даваше вода на Джо и го свестяваше с ароматни соли. Между дълбоките вдишвания и още няколко глътки вода, Джо заговори:
– Точно навреме се появяваш!
– Така е – каза Кърт. – Май се опитваш да го измориш, а? Ако продължи да те млати така, ще му окапят ръчичките.
Джо зажабурка водата в устата си, изплю една част и погледна към Кърт.
– Знам си работата!
Кърт кимна, макар че се съмняваше. Джо се беше боксирал в гимназията и в колежа, после във флота, но оттогава бе минало доста време.
– Поне си имаш достатъчно фенки – каза Кърт, като кимна към първата редица, където имаше доста разнообразна по възраст женска група – от колежанка с цвете в косата и няколко жени на годините на Джо, до по-възрастни, които бяха твърде добре облечени и гримирани за подобно събитие. – Нека позная – продължи Кърт. – Биеш се, за да защитиш колективната им чест.
– Нищо подобно! – отвърна Джо, когато треньорът изплакна предпазителя и отново го напъха в устата му. – Пегазих ужда кава.
Чу се гонгът, Джо се изправи, удари ръкавиците една в друга и се върна към двубоя.
Думите му бяха заглушени от предпазителя за зъби, но прозвучаха на Кърт като: „Прегазих чужда крава.“
Този рунд мина бързо, Джо избягваше ударите на Тор и забиваше по няколко в гърдите му, макар че със същия успех можеше да млати и каменна стена. Когато съдията даде почивка, Джо беше доста въодушевен.
– Прегазил си кравата на някого? – попита Кърт.
– А после се сблъсках и с него – отвърна Джо, като дишаше тежко.
– Била е кравата на Бога на гръмотевиците? – попита Кърт, като кимна към противника на Джо.
– Не – отвърна Джо. – На един собственик на ранчо. За Кърт положението ставаше все по-мъгляво.
– И как това се превърна в боксов мач?
– Тук си има правила – каза Джо, – няма огради. Кравите си бродят навсякъде по шосето. Навсякъде! Ако удариш крава нощем, ще е по вина на кравата. Но ако я удариш през деня, вината е твоя. Е, аз я треснах по залез. Очевидно е било в… зоната на здрача.
– Затова трябва да се биеш до смърт в този наказателен мач? – пошегува се Кърт.
– На битка на живот и смърт ли ти прилича? – попита Джо.
– Ами…
– Собственикът на кравата притежава тази зала. Скандинавецът се е преселил тук и е станал местният шампион преди година. Островитяните го харесват, но биха искали да видят как друг става шампион, някой, който повече прилича на тях.
Кърт се усмихна. Джо имаше латино кръв и приличаше на островитяните много повече от Тор.
Гонгът се чу отново и Джо пристъпи на ринга, като се опитваше да пробие гарда на скандинавеца. Това беше опасно начинание и макар че пое няколко непреки удара, Джо удържаше позиция и скандинавецът явно губеше темпо.
Джо отново седна в ъгъла, а Кърт смени темата.
– Трябва да говоря с теб за „Баракуда” – каза той.
– Какво за нея?
– Може ли да се потопи на четири хиляди и осемстотин метра?
Джо поклати глава.
– Тя не е батискаф, Кърт. Проектирана е да развива голяма скорост, а не да се потапя на голяма дълбочина.
– Но можеш ли да я модифицираш за такава работа?
– Да – отвърна Джо. – Като я сложа в батискаф.
Кърт замълча. Джо беше гений с машините, но въпреки това не можеше да пренебрегва законите на физиката.
Джо изплакна устата си и се изплю.
– Добре, казвай – отвърна той. – Какво ще търсиш на дъното на Атлантика?
– Чу ли какво се случи? Джо кимна.
– Да, някакъв кораб ти се бил стоварил на главата.
– Така беше – отвърна Кърт. – Искам да огледам по-добре и да се уверя, че почива в мир на дъното.
Чу се гонг, Джо се изправи, без да откъсва поглед от Кърт. Явно обмисляше думите му.
– Може и да има начин – каза той, а очите му заблестяха. Това го беше разсеяло, Богът на гръмотевиците вече бе прекосил ринга.
– Пази се! – извика секундантът от ъгъла на Джо.
Джо се обърна и се приведе, прикри се и отби удара с ръка. Пристъпи назад към въжетата, като се пазеше от пороя удари, с които го обсипа скандинавецът.
Внезапно Кърт се почувства ужасно заради Джо, тази уж приятелска среща се превръщаше в истински побой. И вината отчасти беше негова –разсея Джо. Ако беше обикновена схватка, щеше да сграбчи сгъваемия стол и да го стовари върху раменете на Тор, но това със сигурност не беше по правилата на маркиз Куинсбъри3.
Ръкавиците на Тор се стоварваха тежко по ръцете, ребрата и главата на Джо.
– Виж му сметката! – извика Кърт, единствения съвет, който успя да измисли.
Гласът му потъна в рева на тълпата. Междувременно привърженичките на Джо ахнаха. По-възрастните извърнаха очи, защото не можеха да гледат случващото се.