Джо нямаше достатъчно пространство за маневриране и продължи да се прикрива, неспособен дори да отвори ръце и да удари скандинавеца. Кърт погледна часовника. Това беше последният рунд, но до края му имаше повече от минута.
Джо едва ли щеше да победи, но изведнъж се появи възможност. Скандинавецът се изви, за да нанесе още един удар, и се откри.
В същия миг Джо сведе рамо и изстреля един здрав ъперкът. Заби юмрук в брадичката на Тор и главата на скандинавеца се люшна назад. Явно Тор не беше очаквал от Джо нищо повече от това да се защитава. Кърт видя как очите му се завъртяха в орбитите, преди да се олюлее назад.
Джо пристъпи напред и изстреля тежък десен удар, който захвърли Тор на ринга.
Тълпата ахна от изненада. Фенките на Джо запищяха от радост, като момичета, които гледат как „Бийтълс” слизат от самолета. Реферът започна да отброява.
Когато реферът стигна до „четири”, скандинавецът успя да се надигне и да застане на колене. А Джо танцуваше из ринга като Шугър Рей Ленард. На „шест” Тор се хвана за въжетата, за да се изправи, и Джо вече не изглеждаше толкова доволен. На „осем” Тор стана, като че ли беше съвсем на себе си и втренчи изпепеляващ поглед към отсрещната страна на ринга. Лицето на Джо определено посивя.
Реферът хвана Тор за ръкавиците и сякаш бе готов да възобнови схватката.
Тогава се чу гонгът.
Рундът беше свършил, мачът също. Такива бяха правилата. Никой не беше особено щастлив, но всички аплодираха.
Петнайсет минути след края на срещата, след като раздаде няколко автографа и прибра в джоба си поне един телефонен номер, Джо Дзавала седна до Кърт, спокоен, че е платил дълга си към обществото. Вярно е, че притискаше към окото си торбичка с лед, но иначе всичко беше наред.
– Вече ще знаеш да не газиш хорските крави – каза назидателно Кърт, като режеше с ножица лентите, навити около дланите на Джо.
– А ти при следващия мач ще седиш на задния ред! – не му остана длъжен Джо. – Или по-добре си намери друга занимавка.
– За какво говориш? – попита Кърт. – Мисля, че мина добре.
Джо не се сдържа и се засмя. Кърт беше добър и верен приятел, най-добрият, когото имаше, но притежаваше склонността да подценява нещата.
– Винаги съм се чудил какво разбираш под „добре”.
След като свали лентите, Джо премести торбичката с лед на врата си, а Кърт започна да му разказва какво се е случило на борда на „Кинджара Мару”.
На Джо тази история му прозвуча точно толкова странно, колкото и на Кърт.
– Шестото чувство ти подсказва нещо, нали? – попита той.
– Направо алармира – засмя се Кърт.
– Странна работа... и в моята глава звучи аларма. Но мисля, че е по друга причина.
Кърт се засмя.
– Искам само да огледам – настоя той. – Мислиш ли, че „Баракуда” ще ни отведе дотам?
– Може и да има начин – отвърна Джо. – Но само с дистанционен контрол, не съм сигурен, че модулите ще успеят да поддържат човек жив на тази дълбочина. Освен това няма да има място за нас така или иначе.
Кърт се усмихна.
– За какво си мислиш?
– Можем да изградим малка външна обвивка и да пъхнем „Баракуда” в нея – започна Джо.
Докато говореше, Джо виждаше цялата конструкция в главата си, усещаше формата под ръцете си. Идеите му се раждаха интуитивно. Изчисленията идваха после, само като потвърждение на онова, което вече знаеше.
– Ще изпълним отделението с некомпресираща се течност или с азот под налягане. После ще наводним вътрешността на „Баракуда” или ще я херметизираме под налягане от няколко атмосфери. Така ще имаме три слоя, които ще балансират външното налягане и тогава нито външната, нито вътрешната обшивка ще трябва да се справят самостоятелно с него.
– Ами инструментите и уредите? – попита Кърт. Джо сви рамене.
– Не е проблем. Всичко вътре ще е непромокаемо и предназначено за работа при високо налягане.
– Звучи добре – отбеляза Кърт.
Изглеждаше доволен. Джо знаеше, че ще е така, но беше време да пусне бомбата.
– Има само един малък проблем... Кърт присви очи.
– И какъв е той?
– Преди да дойдеш, ми се обади Дърк.
– И?
– Заповяда да не позволявам да ме въвлечеш в нещо безразсъдно.
– Безразсъдно ли?
– Познава ни твърде добре, Карт – отбеляза Джо, като си помисли, че за да успяваш да предвидиш безразсъдността на някой друг, ти самият също трябва да си поне малко безразсъден.
Кърт кимна и се усмихна едваедва.
– Така значи... От друга страна, „безразсъдно” е доста неясно понятие.