– Ама разбира се. Той винаги е в епицентъра на събитията. Пол се засмя. Кърт Остин наистина винаги беше в епицентъра на събитията. А той самият и Гамей обикновено участваха в онова, което следваше. Този случай не правеше изключение.
– Е, на дъното е отишло нещо повече от това, което знае пресата.
– Например?
– Пиратите са избили екипажа и са потопили кораба нарочно – обясни Пол.
– Странна работа!
– Доста – отвърна той. – Така мислят и Кърт, и Дърк, та дори и застрахователната компания. С тяхно разрешение Дърк ни помоли да закараме там Рапунцел, за да огледат.
Гамей свали ръкавиците и седна да събуе ботушите.
– Звучи доста просто – каза тя. – Защо изгледаш така угрижен?
– Защото Дърк ми каза да внимавам – отвърна Пол. – Смята, че някой е стигнал твърде далеч, за да прикрие онова, което се е случило на този кораб. А който и да е този някой, може да се притесни, ако започнем да ровичкаме долу.
Тя посегна и хвана ръката му.
– Мислиш ли, че можем да вкараме Рапунцел в потънал кораб? – попита Пол.
– Трябва първо да завършим теста – отговори тя, – но мисля, че ще можем да я вкараме вътре.
4 На английски Robotic Advanced Person-shaped Underwater Zero-connection Explorer.
„Баракуда” се носеше през водата на трийсет метра под повърхността и приличаше повече на морски дявол с дебели перки, отколкото на подводница. Бе два пъти по-малка от малък автомобил, а клиновидната ѝ муцуна се стесняваше към върха с изключение на един лек закръглен издатък най-отпред.
Благодарение на него хидродинамичните качества на подводницата ставаха по-добри и тя се плъзгаше плавно през водата с намалено съпротивление, по-високо ускорение и повишена максимална скорост.
В допълнение покритието от неръждаема стомана беше осеяно с микроскопични Vобразни жлебчета, твърде малки, за да се видят от разстояние. Жлебчетата бяха подобни на тези по покритията на корпусите на състезателните яхти, и също бяха добавени за увеличаване на скоростта и намаляване на съпротивлението.
Подводницата бе предназначена за спасителни мисии и затова във всяко крило имаше запечатани отделения, които съдържаха разнообразно оборудване: миниатюрни горелки, клещи и други инструменти. Всъщност „Баракуда” бе проектирана повече като изтребител стелт, отколкото като подводница. Въпросът бе дали ще може да лети като такъв?
Кърт стоеше пред уредите, а Джо – зад него, наблюдаваше системите. „Баракуда” се носеше през водата с 34 възела. Джо настояваше да вдигнат скоростта на 45 възела, но това бързо щеше да изтощи батерията. За двете обиколки на осемдесетте километра на състезанието 34 възела бяха най-доброто, което можеха да постигнат.
– Преминаваме към промяна в дълбочината – чу се гласа на Джо.
Участващите в състезанието подводници трябваше не само да изминат определено разстояние, развивайки максимална скорост и да финишират накрая. Необходимо бе и да извършат различни маневри – промяна в дълбочината и в курса, преминаване през участъци с пилони, подобни на ски писта за слалом, да ускоряват към определена точка и да се връщат обратно, преди да завият, а след това да се насочат към следващия буй.
Състезанието беше на три етапа. Победителят от всеки етап получаваше награда сто хиляди долара, победителят в цялото състезание – десет милиона.
– Можеш ли да повярваше, че тези момчета предлагат десет милиона на победителя? – рече развълнувано Джо.
– А ти нали осъзнаваш, че парите ще отидат в НАМПД, ако спечелим – отвърна Кърт.
– Не ме депресирай! – намръщи се Джо. – Нека си помечтая малко. Ще си взема ранчо в Мидланд и камион с размерите на малка фадрома.
Кърт се засмя. За миг се замисли какво може да направи с десет милиона долара. Не му трябваше много време, за да осъзнае, че вероятно ще прави точно това, което правеше и сега. Щеше да работи за НАМПД, да обикаля света и понякога да спасява някой и друг океан.
– И кой дава парите?
– Африканска офшорна корпорация – отвърна Джо. – Те са голям играч в сондирането на континенталния шелф.
Кърт кимна. Предполагаемият смисъл на това състезание бе да се разработи подводница, която може да оперира бързо, сигурно и независимо на големи дълбочини. Кърт смяташе, че всичко това е повече реклама, отколкото каквото и да било друго. И въпреки, че нямаше да вземе парите, той обичаше да побеждава.
– За петнайсет секунди сме се спуснали на шейсет метра – каза Джо.
Кърт набра цифрите „6-0“ на клавиатурата и задържа пръста си над бутона „Ентър”. Можеха да променят дълбочината ръчно, но компютърът беше много по-прецизен.