Тогава, почти на границата на обсега на прожекторите, той забеляза нещо: фюзелаж на огромен самолет, наполовина заровен в дъното. Дългата тясна кабина се извиваше елегантно към странна на вид тройна опашка.
Кърт познаваше този самолет. Като дете заедно с баща си беше правил негов модел, но после с един свой приятел взриви модела с фойерверки, които бяха намерили случайно в един запустял двор.
Самолетът с елегантната форма и тройната опашка беше уникален. Това бе красивият „ Локхийд Констелейшън”!
Ню Йорк, 19 юни
Нюйоркският офис на „Шокара Шипинг Къмпани” заемаше няколко етажа в модерна сграда от метал и стъкло в центъра на Манхатън. „Шокара” беше международен оператор на сто и седемнайсет търговски съда и следеше корабите си от контролна зала на четирийсет и шестия етаж, гощаваше потенциалните си клиенти на четирийсет и седмия и водеше счетоводството си на четирийсет и осмия. Четирийсет и деветият етаж беше запазен за ВИП посетители и корпоративни директори, и обикновено беше празен, ако не се броят чистачите, които поддържаха в изряден ред обзаведеното според фън шуи пространство.
Тази седмица обаче беше различно. Президентът и генерален директор на „Шокара”, Харуто Такагава, беше тук и затова нивото на сигурност беше повишено многократно, както и суматохата.
Такагава бе планирал да прекара един месец в Ню Йорк, да се наслади на „Бродуей” и на нощния живот, както и на прекрасните музеи в града. Планираше също така да се срещне с брокери и членове на Комисията за ценни книжа. Надяваше се в края на месеца акциите му да бъдат изтъргувани на Нюйоркската фондова борса – за увеличаване на капитала и за създаване на нов филиал – „Шокара Ню Йорк”, който щеше да поеме курсовете от САЩ до Европа и обратно.
Макар тези задачи да не бяха излезли от дневния му ред, Такагава прекара по-голямата част от изминалата седмица, за да реши проблемите, възникнали след пиратското нападение над един от неговите кораби – „Кинджара Мару”.
Ситуацията беше твърде деликатна. Първо, защото дойде в най-неподходящия момент – точно преди планираните корпоративни маневри, и второ – защото корабът бе вписан като извършващ рейс от Сингапур за Австралия, а не от Африка към Хонконг. Този факт даваше право на застрахователите да обявят полицата за невалидна, тъй като корабите, които минаваха покрай африканското крайбрежие бяха нападани много по-често, отколкото тези, които плаваха от Азия за Пърт или Сидни.
И макар че тези два тръна тормозеха Такагава, всъщност не бяха важни в дългосрочен план. Щеше да се разбере със застрахователите да предоговорят цената, а след няколко дни никой в Ню Йорк нямаше да си спомня за потъналия кораб. Такива неща се случваха постоянно.
Това, което имаше значение и което сериозно го притесняваше, бяха претенциите на купувача от Китай, който искаше да бъде обезщетен за изгубения товар. А това бе деликатна работа по много причини, най-вече заради естеството на товара.
Като японски конгломерат, „Шокара” оперираше според японските закони, но след като се опитваше да открие американски филиал, от Такагава се очакваше да се съобразява и с американските правила. Тези правила обаче забраняваха трансфера на определени технологии в други страни, а някои от материалите на борда на „Кинджара Мару” попадаха във въпросната категория.
Точно в този момент той не можеше да си позволи подобна информация да изтече. Ако това станеше, или пък ако някои хора се досетеха за истината, престоят на Тагакава в Ню Йорк можеше да се превърне в една доста скъпо платена ваканция.
Точно когато изглеждаше, че нещата ще се наредят, интеркомът изжужа.
– Господин Такагава – обади се секретарката, – има двама мъже в лобито на партера, които искат да се срещнат с вас.
Такагава не попита дали имат уредена среща, ако беше така, щяха да ги пуснат горе.
– Кои са те?
– Според документите им са от американска организация, наречена Национална агенция за мореплаване и подводна дейност – каза тя. – Искат да говорят с вас за „Кинджара Мару”.
НАМПД – Такагава познаваше добре тази агенция, и то не само защото по някаква случайност нейни агенти бяха станали свидетели на пиратското нападение над един от корабите му и се бяха опитали да се намесят. Той знаеше всичко за НАМПД заради един инцидент преди повече от десетина години.