– Какво е направил? – попита тя.
Мъжът на снимката приличаше на беден селянин, който е прекарал твърде много години на полето. На вид беше съвсем безобиден.
– Опитал се е да дезертира, като е взел нещо, което принадлежи на народа. Нещо, което сега по право принадлежи на Русия.
– Какво е то? – попита тя, но по студените им погледи разбра, че май беше по-добре да не пита.
Плешивият сви устни, но за нейна изненада каза:
– Разбира се, знаете историята на Анастасия Николаевна.
– Анастасия ли? Дъщерята на цар Николай.
– Да – отвърна плешивият. – Когато Николай II бил убит заради престъпленията му срещу народа, цялото семейство споделило съдбата му – съпругата му, сина му Алексей и дъщерите му: Олга, Татяна, Мария и Анастасия. Още четирима души загинали с тях.
Катерина имаше чувството, че сънува.
– Вече цял век има хора, които обаче продължават да твърдят, че Анастасия е оцеляла – продължи той.
Катерина знаеше това. Спомни си, че преди години една жена твърдеше, че е Анастасия.
– Да – каза нехайно плешивият. – Някои германки страдат от делюзии или от чиста лудост, но не е само тя, има десетки такива претендентки. Вероятно заради онова, което се е случило по време на екзекуцията.
Думите на плешивия повдигаха въпрос, който Катерина не зададе: Какво се е случило?
Плешивият продължи да обяснява:
– По онова време онези, които изпълнявали заповедта за екзекуция, се страхували, че поддръжниците на Романови ще ги открият. Затова разпространили историята, че царското семейство е преместено на по-сигурно място, за да е далеч от събиращите се тълпи. Били издадени заповеди мъртвите да се погребат на отделни места, за да не може никой да заподозре какво се е случило. Телата на Анастасия и брат ѝ Алексей били отнесени. Техните останки бяха открити наскоро и са идентифицирани по ДНК проби.
– Но какво общо има това с един американски самолет насред океана?
– По време на екзекуциите Романови все още хранели илюзията, че ще могат да откупят свободата си. Вкарали ги в една стая, подредили ги до стената и ги застреляли от упор. Невероятно, но някои от тях оцелели след първата стрелба, дори след втората.
Катерина знаеше и тази част от историята.
– В дрехите им са били пришити бижута, заедно с малки парченца претопено злато – каза тя.
Майор Комаров се наведе напред и добави:
– Много скъпа бронежилетка.
– Да – потвърди плешивият. – Накрая били убити с изстрели в главата и с байонети, но естествено стражите били в шок. Никой не знаел откъде е дошло това съкровище, тъй като смятали, че царското богатство е конфискувано. Търсенето започнало, един слуга, който останал жив, завел войниците до сандъци, пълни със скъпоценности и монети. Но преди да попаднат в ръцете на болшевиките, тези съкровища изчезнали. Трийсет години по-късно един предател, един от тези войници, ги изкопал от скривалището и се опитал да ги отнесе в Америка.
Сега Катерина успя да подреди историята.
– Тарасов.
Плешивецът кимна.
– Американците с радост щели да присвоят това богатство, но не можели да го направят официално, ако не го отнесат в Америка – каза той. – Изпратили един човек на име Хъдсън Уолъс, техен агент на свободна практика, за да го отведе. Самолетът бил негов, Тарасов се качил в Сараево и бил откаран през нощта.
– Какво общо има това с откритието на Азорските острови? Плешивият се ухили, а кръглото му лице се сбръчка като на хрътка.
– Уолъс не можел да прелети от Сараево до Щатите без зареждане – отвърна той.
– Отишъл е на Азорите – предположи Катерина.
– Докато повечето от нашите агенти гледали тъпо към небето над Париж, Мадрид и Лондон, един от моите предшественици предположил, че Уолъс ще избере не така очевидно място, за да зареди. Някъде, където са по-приятелски настроени и далеч от главните маршрути. Изпратил съобщение на един от нашите агенти в Санта Мария. Големият сребърен самолет на Хъдсън кацнал след няколко часа. Когато Уолъс и Тарасов се опитали да избягат, нашите агенти стреляли и убили Тарасов. За нещастие американецът успял да стигне до самолета и да отлети въпреки бурята.
– За нещастие – промърмори майор Комаров.
– Да, за голямо нещастие – потвърди плешивият.
– Уолъс не успял да стигне до Щатите – продължи той, – до Нюфаундленд или Канада. Той се задържал във въздуха точно девет минути, преди да предаде сигнал за помощ и после да се разбие в Атлантика. Оцелял по чудо. Бил спасен след няколко седмици от португалски моряци и разказал странна история за електромагнитно влияние, всичките му уреди отказали и внезапно загубил мощност. История, в която ние, естествено, не вярваме.