– Мислите, че не е катастрофирал?
Мъжът срещу Катерина се усмихна, без съмнение доволен от любопитството ѝ.
– Четири години мислехме, че лъже – каза той. – Или той, или ЦРУ. САЩ също не търсеха самолета, а и нашето издирване беше безрезултатно. Изглеждаше добра легенда, с която да се прикрие цялата ситуация. Но сега вече не мислим така.
Тя наклони изненадано глава.
– Погледнете към снимката в долната част, госпожице Луская.
Тя се вгледа в страницата. Видя размазано изображение. За миг не успя да разбере какво представлява. И тогава я осени: три метални перки стърчаха от наноси. Бяха свързани с нещо като фюзелаж на самолет.
– Изумително! – възкликна Катерина и вдигна поглед.
– Доста! – отвърна плешивият. – И искаме да идете там. Ще се престорите, че изследвате странния магнетизъм, който онези американци твърдят, че са открили. А когато имате възможност, ще огледате самолета. Ако сандъците са още вътре, трябва да ги разкопаете и да ги отнесете у дома, в Русия.
Странно, но Катерина се почувства поласкана. Родината ѝ се нуждаеше от нея за тази важна мисия. Но защо точно от нея?
– Може ли да ви попитам защо не изпратите професионален агент?
– Вие сте известен член на научната общност – обясни плешивият. – Била сте често отвъд океана, дейностите ви са били законни. Като изпращаме вас, а не агент под прикритие, силно ограничаваме опасността да възникнат подозрения.
– Ами ако откажа да ида? – попита Катерина предпазливо. Плешивият присви очи и се вгледа в нея. Над рамото си тя почувства присъствието на майор Комаров. Вече нямаше усещането, че може да откаже предложението. И това не бе изненадващо. Държавата рядко приемаше откази.
– Понякога сме малко варвари, госпожице Луская – каза плешивият. – Но в този случай няма нужда. Вие искате да идете. Искате да изпитате сама себе си. Виждам го в очите ви.
Катерина отново погледна снимките. Странна смесица от страх и вълнение се надигна в нея. Чувството беше подобно на приток на адреналин преди състезания, които я плашеха. Беше почти сигурна, че дори да откаже, това няма да има значение.
Плешивият беше прав: тя искаше да иде.
Източния Атлантически океан, 22 юни
Ден след като „Матадор”, корабът на НАМДП, акостира, започна „косенето на ливадата”, или иначе казано сканиране на океанското дъно на участъци, един на петнайсет километра на североизток и друг на петнайсет километра на югоизток, а после обратно. С относително прецизна информация относно местоположението на „Кинджара Мару” и добри данни за теченията в региона, щяха да открият кораба за по-малко от дванайсет часа.
Щом го откриеха, щяха да направят карта на кораба и на околността с две безпилотни подводници. С информацията и фотографиите в компютъра и триизмерния модел на кораба, екипажът на „Матадор” бе в състояние да го огледа и да състави предварителен план за същинското му изследване.
Това беше перфектна мисия за Рапунцел, с единединствен проблем.
– Никой ли не се сети да вземе по-дълъг кабел? – изсумтя Пол Траут.
– Не очаквахме, че ще слиза толкова надълбоко – каза Гамей с най-успокояващия си глас. Тя познаваше съпруга си добре и бе наясно, че бавно се ядосва, но ядоса ли се, трудно се укротява.
– Дълбоководният комплект е на път – добави тя. – Ще е тук вдругиден, но междувременно…
– Дърк иска да огледаме – каза Пол. Гамей кимна.
– Корабът е потънал по средата на доста стръмен склон. Дърк иска да извадим проби, преди да потъне по-дълбоко.
И двамата знаеха какво означава това. Въпреки опасността трябваше да слязат с дълбоководната подводница.
– Можем да свържем „Рапунцел” с подводния апарат и да я освободим, щом се спуснем долу.
– Идвам с теб! – заяви Пол.
– Не си подходящ – отвърна Гамей.
– Ще е доста тясно – каза той. – А аз искам да съм с теб в тясно помещение.
Три часа по-късно Пол и Гамей се носеха над останките в подводница тип батискаф, на име „Групър”. Рапунцел беше прикрепена към външния корпус и батериите ѝ се зареждаха. Пол и Гамей лежаха по корем един до друг, като деца, които се пързалят с шейна. Пол управляваше групъра, а Гамей подготвяше Рапунцел за отделянето ѝ.
Температурата в групъра беше същата като тази на подводните течения около тях, малко над точката на замръзване. В тясното пространство и при този студ Пол усещаше болки в цялото тяло.