– На руски е – каза Кърт. – Имаме ли регистрирани руски екипи?
Джо поклати глава.
– Имаме запитване от тяхното министерство на науката, но никой не се е записал.
– Изглежда все пак са дошли.
Кърт мина в задната част на малкия кораб. Дългата котва беше спусната. Нямаше флаг, но Кърт беше сигурен, че водолазът е долу. До стълбичката се виждаха чифт обувки.
– Само един чифт – отбеляза той.
– Значи някой е слязъл сам – обясни Джо.
Да се гмуркаш сам си беше луда работа; а да няма никой на лодката беше още по-откачено. Слаб вятър, слаба промяна в течението или пирати, и ще се озовеш изгубен насред океана.
– Погледни – каза човекът от „ Арго”, като посочи един видеоекран.
Кърт се обърна. На монитора се виждаше неясно изображение, вероятно предавано от подводна камера.
– Дали е на живо? – попита той.
– Така изглежда – отвърна мъжът, като се взираше в екрана. Кърт също гледаше внимателно. Тъмната вода и завихрените наноси се виждаха ясно, докато камерата се въртеше в някакво на пръв поглед ограничено пространство. Видя и метални стени и оборудване.
– Които и да са тези долу, влезли са в някоя от потъналите останки – каза Джо.
– Невероятно – каза Кърт. След сблъсъка със стадо акули гмуркането в корабни останки беше може би най-опасното нещо, с което можеш да се занимаваш под водата. Не можеше да повярва, че някой ще го направи сам.
– Този човек е твърде глупав, за да бъде допуснат в нашата специална зона.
Джо се засмя и кимна.
Кърт посочи към втори набор кислородни бутилки.
– Дали са пълни?
Джо провери и каза:
– Пълни са.
– Слизам долу! – обяви Кърт.
След минута той беше във водата, дишаше компресиран въздух и риташе силно с крака по пътя си към долния край на веригата. Щом стигна, видя точица светлина и се насочи към нея.
Който и да беше долу, явно беше влязъл в потопения „Констелейшън”. Като се има предвид, че самолетът беше разцепен по средата и зейнал като счупено яйце, това не изглеждаше чак толкова налудничаво. Но движенията на светлината бяха странни и той се насочи към потрепващия лъч, като се чудеше дали водолазът не е в беда.
Като риташе силно с крака, той стигна до тройната опашка на самолета. Конусът светлина от фюзелажа не спираше да се движи съвсем хаотично.
Кърт се приближи и влезе в самолета. Светлината идваше от предната част. Хаотичните движения говореха, че може би никой не държи прожектора. Кърт се страхуваше, че ще открие мъртъв водолаз, на когото е свършил кислородът, но чието фенерче вероятно е прикрепено с ремък към ръката му, а батерията все още не е изтощена и то се рее над тялото като балон, пълен с хелий.
Движеше се бавно вътре, като се провираше около преплетената изолация и огънатите метални плоскости. Облаци наноси се носеха от предната част на самолета и странно движещият се лъч разкъсваше светлината, помръкваше, а после просветваше отново.
Кърт заплува натам. Премина през облака тиня и откри водолаз, който ровеше яростно, дърпаше и извиваше бясно нещо. Фенерчето беше прикрепено към колана му.
Кърт посегна и сложи ръка на рамото му. Фигурата се обърна и замахна с нож към него.
Кърт видя как острието проблясна на светлината. Блокира ръката на водолаза и после я изви, като измъкна ножа. Кабината се изпълни с мехурчета от двата регулатора на бутилките. Вече почти нищо не се виждаше.
Ножът се завъртя във водата и изчезна. Кърт задържа дясната ръка на водолаза в хватката си. Другата му ръка се стрелна напред и сграбчи водолаза за врата. Искаше да смъкне маската му – класическа подводна бойна техника, и тогава видя, че срещу него е млада жена, а очите ѝ са пълни с ужас.
Той я пусна и вдигна ръка с разперени пръсти. Успокой се. Жената кимна, но остана скована. Посочи към краката си. Кърт погледна надолу. Кракът ѝ бе попаднал между разкривена част от фюзелажа и друго оборудване. Назъбен прорез в метала показваше опитите ѝ да се освободи с ножа. Не беше успяла да направи кой знае какво.
Кърт имаше по-добра идея. Спусна се надолу, опря гръб във фюзелажа и стъпи и с двата си крака върху прикрепената кутия с инструменти. Отблъсна се с всичка сила от кутията. Очакваше тя да се откъсне, но само я изкриви.
Жената издърпа крака си и веднага започна да разтрива глезена си. Когато погледна нагоре, Кърт събра палец и показалец и оформи кръг – универсалният символ за окей. Добре ли си?
Тя кимна.
След това събра двата си показалеца и я погледна въпросително.
Тя поклати глава. Очевидно се беше гмурнала сама. Точно както той си мислеше.