- Къде е станало това?
- В пещерата Хира, в района на Хиджаз.
- Следователно вярвате на митовете.
- Защо? Да не би Коранът да е мит?
- Уместен въпрос. Но има един още по-уместен: защо е мит?
Симон се вцепени, защото един велосипедист всеки миг щеше да връхлети върху него.
- Стъпили сте на велопътеката! - извика Погел, грабна го за рамото и го върна в зоната за пешеходци на тротоара.
Симон се опита да разпознае нападателя си, който много бързо изчезна в движението. Вместо да го попита как се чувства, Погел попита дали е гладен.
- Каня ви в една бирария, която познавам добре - решително каза професорът. - Там ще можем да разговаряме по-спокойно.
Симон осъзна, че държанието му е неестествено.
- Съжалявам - каза той. - Сигурно ме мислите за луд.
- Не се отчайвайте. На прав път сте. Поне докато не вървите по велопътеката.
- Как можете да твърдите, че съм на прав път?
- Умът ви прелива от въпроси. А към произхода на Корана трябва да се подходи с въпроси.
- Професор Погел, чуйте, не съм сигурен, че въпросният произход има връзка с мен.
- Всичко, на което мога да ви науча, ви засяга. Проблемът е, че не зная точно как.
15
Бяха се настанили встрани от шумната зала и си поръчаха менюто на деня: печено прасенце сукалче.
- Вино с яденето? Освен ако не предпочитате да продължите на бира.
- Вода - рече Симон.
- Виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите.
- Това цитат от Корана ли е?
- Сура 5. Ал-Маида: Трапезата.
- Не съм убеден, че имам допирни точки с Корана. Напих се с уиски на Площада на джамиите, случвало ми се е да печеля на покер.
- Да започнем с раждането на исляма. Тъкмо по този въпрос съм работил много с моите колеги. Открихме, или по-скоро преоткрихме - тъй като древните са го знаели, - първото разминаване между историческата истина и догмата.
Апетитно закръглената сервитьорка постави пред тях чиниите, от които се издигаше съблазнително ухаеща пара, и им отправи жизнерадостна усмивка.
- Догмата прикрива истинската история! - разпали се Герд Погел, щом останаха отново сами.
- Това важи за всички религии.
- Тестовете с радиовъглерод датираха Корана от Сана: между 645 и 690 година! По онова време арабският е бил само говорим. Официалният език е бил арамейският. Докато проучвах пергаментите, установих, че в тях е използван сириак, един от диалектите на арамейския. Следователно основният език на Корана е арамейският, а не арабският. Първите свидетелства за писмен арабски език се появяват чак през VIII век. Или цял век след стандартизацията на Корана от халифите!
- Стандартизацията ли?
- Днес тя служи за производството на консуматори. През VII век е служила за производството на вярващи. Първите екземпляри на Корана са били в различни версии. Трима халифи, Абу Бакр, Осман ибн Аффан и Абд ал-Малик, последователно, на три етапа, са събрали и оформили текстовете, за да стандартизират Свещената книга. Противниците им били обуздани, божественото слово - разкрито на арабите, а всички различни от официалната версия текстове - унищожени.
Погел говореше толкова бързо, че не смогваше да преглътне парченцата свинско.
- Едва ли йеменските власти са били съгласни с вас.
- Изпитвате съмнения и това е добре. Правителството обаче не изпитваше никакви. То категорично отрече фактите. През 1997-а ме подкани да си вървя. Опитах се да взема микрофилмите на реставрираните пергаменти. Властите забелязаха това и ги повредиха.
Той спря за малко, преглътна хапката си и продължи с вдигнат показалец:
- Макар и повредени, те могат да се използват! А в Йемен остават петнайсет хиляди страници, които очакват да бъдат задълбочено проучени. Достъпът до тях, разбира се, е забранен.
- Следователно вашият исторически труд е останал недовършен.
- Нали разбирате, че тези разкрития шокират пазителите на ислямската догма. Всичко, което доказва, че Коранът не е чистото, съвършеното, неизменното и неподвластното на времето слово на Аллах, представлява заплаха.
- Аз мога ли да представлявам някаква заплаха? - запита се Симон.
- Това е първата хипотеза. Мисленето на фундаменталистите е догматично. Те се борят против всичко различно. По дефиниция Коранът не търпи нито еволюция, нито промяна. Някои мюсюлмански учени признават, че по времето на пророка са били допускани устни варианти на Корана. Мутазилитите[2] например са били против неоспоримия му статут. Затова са били подложени на гонение и изтребление.
2
Мутазилитите са последователи на мюсюлманска теологична школа, която се опитва да съчетае логиката и разума - вдъхновени от гръцката философия - с ислямската доктрина. Появява се през VIII век и бива унищожена през XIII век. - Б. пр.