- Но аз не съм нито ерудит, нито учен, а още по-малко мутазилит.
- Не бива да разсъждавате по западен маниер. Проблемът идва от божествения характер, придаван на дадена книга. Фундаменталистите, каквито и да са те, твърдят, че Библията или Коранът са низпослани от небето. Притежаването на такава книга им дава легитимност и абсолютна власт! Достатъчно е да заявите, че въпросните книги имат дълга история или че са резултат от многобройни редакции, за да ви вземат на мушка. Що се отнася до Библията, тезата, че тя има дълга история, вече е възприета от всички, с изключение на американските евангелисти.
- Накъде води мисълта ви?
- Към трудовете върху Библията през XIX и XX век. Преди да се приеме, че Мойсей не е авторът на Тората, мина доста време! Същото важи и за историята на Библията. Помните ли разказа за Потопа?
- Да.
- Разказът на асиро-вавилонците на същата тема го предхожда с хиляда години, а на шумерите - с две хиляди.
- Искате да кажете, че също като Библията, Коранът се е вдъхновил от предхождащите го литератури?
- Разбира се. Навярно знаете какъв е традиционният прочит на прочутия кораничен ред: Ние (воините на исляма) ще имаме за съпруги красавици с големи очи.
- Любимият пасаж на мъчениците.
- Знаете ли колко девственици ги очакват в рая?
- Седемдесет.
- Нито една. Защото не става въпрос за девственици. Съдържанието на този кораничен ред става много по-ясно, когато се преведе направо от сириак: Ще ги настаним удобно под прозрачни като кристал светли гроздове.
Симон се опитваше да открие какво го свързва с всичко, което чуваше.
- Всъщност Коранът обещава библейския рай! - продължи Погел. - Този стих, както и много други, доказват, че основата на Корана е библейска. Дори думата „Коран“ произлиза от арамейската дума кариюн, която означава четене на юдео-християнски текстове, т.е. на богослужебни книги.
- Кораничните редове! - неочаквано възкликна Симон.
Може би имаше някаква връзка.
- Списъкът с цифри в тефтерчето на Пол! Те навярно съответстват на номерата на сурите и редовете.
16
Двамата побързаха да доядат порциите си, за да се върнат колкото се може по-скоро в кабинета на професора. Веднага провериха списъка с цифрите от тефтерчето и се убедиха, че съответстват точно на определени сури и редове от Корана.
- Това са редовете, чийто превод бе поставен под въпрос - каза Погел. - Те доказват изключителния интерес на Пол към християнския първоизточник на Корана.
- Какво общо има този интерес с мен?
- Трябва да се поработи по въпроса. Малцина обаче са тези, които са го направили, защото е опасно. Единствените, които се осмелиха да потърсят доказателства, че Коранът има християнски корени, са Кристоф Луксенберг, Оскар Ландер и Пол. Проблемът е, че първият се спотайва под псевдоним, вторият се крие, а третият не е вече между живите.
- Вие отстъпихте ли пред опасността?
- Не публикувам трудовете си, макар да не ги крия. Както ви казах, вече си изпатих от моите изявления. Аз съм непокаял се учен, но зная до къде мога да стигна, за разлика от тримата, които ви споменах.
- Според вас баща ми е отишъл твърде далеч?
- Да, ако под „твърде далеч“ се разбира накърняването на вярата на вярващите и необузданата им реакция при поставянето под въпрос на божествения статут на тяхната Свещена книга.
- Широкото оповестяване, че Библията е сборник от текстове, написани от различни автори в различни епохи, навреди на догмата, според която Бог е разкрил Библията на Мойсей, но не намали броя на вярващите - възрази Симон.
- Но омаловажи политическата власт, която й се придаваше. Пазителите на божествения предмет de facto се сдобиват с властта му. Стават като него - неоспорими и недосегаеми. А за да се защитят, си присвояват правото да наказват всеки, когото сметнат за свой враг. В това се състои властта на книгата. Тя е дяволска власт, защото е заела мястото на Бога. Ние забравяме, че Бог е единственият съдник и че книгата не е нищо повече от човешко творение.
- Вярващ ли сте, доктор Погел?
- Вярвам, че божието вдъхновение е осенило създаването на Библията и Корана. Вярвам, че тези свещени книги за написани през годините от автори, вдъхновени от Бога и от предшестващите ги текстове. Не оспорвам вярата на хората, нито положителното влияние, което тя може да има върху тях. Оспорвам зловредното й въздействие, когато се използва за политически цели.