Музиката затихна сред аплодисментите, кльощавият цигулар се поклони с риск да се прекърши и публиката се разпръсна из „Шан дьо Марс“. Светлината на една улична лампа освети покритото с искрящи диаманти лице на щедрата дарителка. Тя плачеше. Лъкът на цигулката бе докоснал сърцето и. Младата жена извади кърпичка от чантата си, избърса сълзите си и си тръгна. Симон се излегна и отново си спомни Тамино, комуто Царицата на нощта бе показала портрета на дъщеря си, Памина. Тамино тутакси се бе влюбил в нея. Но той можеше да се ожени момичето, ако го освободи от Зарастро. С вълшебната флейта в ръка, предадена му от трите придворни дами, Тамино се бе представил на Зарастро, който от своя страна му бе заявил: „Щом искате да освободите Памина, трябва да се подложите на изпитанието на мълчанието...“.
Симон се надигна. Тревата беше влажна. Забеляза парче плат на мястото, където седеше щедрата дарителка. Беше шал. Той го взе и се затича в нейната посока. Но непозната сякаш се бе разтворила в нощта, отнесена от вълните на музиката.
Симон влезе в едно кафене, за да се сгрее, и си поръча чай. Поднесе шала към носа си и вдъхна аромата на амбра, жасмин, роза, глициния, мимоза. Истинска градина. Непознатата ухаеше на слънце. Чертите й се бяха запечатали в паметта му: буйни къдрави черни коси, властен нос, големи очи, гъсти вежди, високи скули, голяма уста.
Той изпи чая си и пое към хотела, който сервитьорът му препоръча.
Срещу леглото му имаше телевизор.
Потърси музикален канал, но попадна на самоуверени дърдорковци, жалки комици и криминални сериали. Изгаси шума и се вслуша в шепота на града, който се долавяше през двойната дограма. Откакто се бе завърнал в Париж, спомените му от студентските години започнаха да изплуват. Бе изгубил връзка със състудентите си. Тъй като от ранно детство бе живял в различни страни, не бе имал време да изгради трайни приятелства. Скиталчеството го бе превърнало в същество, което не се привързва нито към местата, нито към хората. Единственият човек, означавал нещо в живота му, бе майка му Амина, която, както се оказа, не бе истинската му майка. Симон не познаваше добре Пол, защото той често отсъстваше. Важни вечери в посолството. Важни пътувания в чужбина. Важни лекции в Колеж дьо Франс[4]. Важни събрания в Кръжеца „Рьонан“[5]... Припомняйки си Кръжеца „Рьонан“, в който членуваше баща му, Симон реши да го посети на следващия ден, като отиде най-напред във Френската Национална библиотека. Трябваше да изследва двете писти, за да повдигне булото върху миналото на Пол и произхода на детето, което бе осиновил.
Симон взе душ, уви се в шала и си легна с парфюма на една непозната.
19
„Шан дьо Марс“ бе покрит с роса, а въздухът - все още свеж. Ранобудните бягаха за здраве, преди да отидат на работа. Общинските работници почистваха улицата. Тийнейджър се носеше на скейтборда си. Беден старец буташе ръждясала количка, пълна с чанти. Френската Национална библиотека още не беше отворила, затова Симон се настани на терасата на едно кафене в компанията на скорец, който се угощаваше на съседния стол с трохи от кроасан. Сервитьорът сърдито го прогони с празния поднос.
Съвместното съществуване между цивилизования и дивия живот бе немислимо.
Симон си поръча кафе и отвори тефтерчето на Пол, в което си записваше всичко случило се след смъртта на родителите му. До последната подробност. Възможно бе да се ориентира по-добре, ако го препрочете.
Нечия сянка падна върху тефтерчето.
- Сбъркали сте шията!
Симон вдигна глава.
Тя стоеше пред него.
Красивата непозната от предишната нощ.
- Памина?
- Как ме нарекохте?
Симон позволи на немската овчарка да подуши спокойно шала.
- Вдигнах го от тревата... ей-там - заобяснява той.
- Всичко, което вдигнете от тревата, ли си присвоявате?
Симон не знаеше какво да отговори. Затова на свой ред попита:
- Как ме намерихте?
Тя посочи кучето, чиято слюнка мокреше дънките му.
- Кучешкото обоняние е милион пъти по-силно от човешкото. Особено на немската овчарка. Тя може да открие в гората пръчката, която сте захвърлили... или шала, който сте забравили снощи на моравата.
Симон развърза скъпоценния шал и леко смутен го върна на собственицата му.
- Сега върху него се е запечатала миризмата и на двама ни - каза тя с упрек.
- Вашето куче да не се обърка?
- Не, то ще успее да ви намери.
- Има един по-лесен начин.
Твърде късно обаче осъзна, че думите му не важаха в неговия случай. Той нямаше нито адрес, нито телефонен номер.
4
Колеж дьо Франс (Collège de France) е учебен и научно-изследователски институт, който не издава дипломи. Достъпът до него е безплатен и свободен, поради което колежът заема особено място в интелектуалния живот на Франция. Курсовете са в областта на точните науки, литературата и изкуството. За всеки университетски преподавател е висока чест да бъде поканен в Колеж дьо Франс. Същото важи за политиците, дипломатите и учените, поканени да изнесат лекции. Основан е през 1530 г. - Б. пр.
5
Кръжецът „Ернест Рьонан“ (Cercle