- Но едва ли е толкова сигурен - помогна му да излезе от неудобството младата жена.
Отблизо и на светло тя беше още по-красива. Не беше героиня от „Вълшебната флейта“, а от „Приказки от хиляда и една нощ“. Изваяна под слънцето на Ориента. В състояние бе да накара и най-развратния везир да съчинява стихове за нея. Симон дори не знаеше името й, все още я наричаше Памина, но в ума му тутакси бликнаха стиховете на една от най-красивите поеми на света. Той не се сдържа и започна да ги рецитира, докато кучето леко го захапваше по глезена.
- Върви тя - богиня - султанша - на ложето сяда и с мюсюлманска изтънченост търси наслада.[6]
- Колко хубаво звучат.
- От Бодлер са.
- Кучето ми май ви харесва.
- Как се казва?
- Адолф
Симон сви вежди.
- Името приляга на немска овчарка, не мислите ли?
Тъй като Симон не отговори, младата жена добави:
- Шегувам се... Казва се Трюф.
- Така е по-добре.
- Не бива да обвиняваме всеки Адолф или да благославяме всеки Иисус. Е, аз си тръгвам. Благодаря ви, че се погрижихте за шала ми.
- Мога ли да ви предложа малка закуска, като извинение, че ви го откраднах?
- Само малка ли?
Симон я изгледа озадачено.
- Отново се шегувам. Честно казано, ненавиждам манията на хората да използват наляво и надясно думата „малък“. Черпя ви едно малко. Да ви дам ли малко? Толкова са дребнави.
- Французойка ли сте?
- Не само. Не мога да скрия напълно ориенталските си корени, нали?
- Би било жалко.
Младата жена прие да седне на масата.
- Добре тогава, един ментов чай с няколко локума.
- Едва ли имат локум - отбеляза Симон, докато се оглеждаше за сервитьора.
- Пошегувах се. Едно кафе.
Той се питаше дали това дяволито създание бе същото, което се бе просълзило, слушайки „Вълшебната флейта“. Тя се настани срещу него и за щастие щедрите й форми закриха скелета на Айфеловата кула. Беше облечена с полуотворен суитшърт върху бюстие с дълбоко изрязано деколте и се бе опитала да опитоми косите си, връзвайки ги на конска опашка.
- Турист ли сте? - попита тя.
- За да бъда турист, ми трябват отправна точка и дестинация.
- Вие нямате ли?
- Все още не знам откъде идвам.
Сервитьорът донесе две американски кафета и кроасани.
- Да не би да си задавате въпроси за произхода си?
- Неотдавна изгубих родителите си и научих, че съм би осиновен.
- Съжалявам!
Симон й разказа историята си, като спести епизода с Площада на джамиите. Изпитваше непреодолимата необходимост да говори, да излее всичко, да се довери на някого, който да не е полицай или учен. На някой непознат например.
Тя го слушаше, без да помръдне.
- Съжалявам, че ви занимавах с моя шал.
- Напротив. Благодарение на него можахме да си поговорим.
- Вашата история е невероятна!
- Надявам се думите ми по повод произхода на Корана да не са засегнали вярата ви, ако сте вярваща, разбира се.
- Моята вяра е съкровена и се отнася единствено до връзката ми с Бога. Външният свят не е в състояние да я накърни.
Тя допи изстиналото си кафе и попита:
- Какво ще правите сега?
- Като начало ще довърша закуската си във вашата компания.
- Това е краткосрочно намерение.
- Тъкмо такива намерения ценя най-много.
Най-сетне тя заговори за себе си. Казвала се Саба и работела в ЮНЕСКО, чието седалище бе в Париж. В тези смутни времена често взимала участие в съвещания и конференции, посветени на мира, бедността и диалога между културите.
- Ще се видим ли пак? - попита Симон, след като приключиха със закуската.
Думите му се изплъзнаха по навик, сякаш искаше сметката. Та той не знаеше къде ще бъде утре. Но тази жена го привличаше.
- Не зная.
- Кучето ви ме харесва.
- Защото носите моя парфюм.
Симон си замълча, какво повече можеше да каже?
- На кой телефонен номер мога да ви се обадя? - попита тя.
- От устата ви се леят само красиви думи.
- О, от вашата - също.
Вместо телефонен номер, Симон й даде името на хотела.
20
Френската Национална библиотека се намираше на улица „Ришельо“ във Втори парижки район. Около нея се извършваха ремонтни работи. Отвъд оградата и отвъд фасадата, която бе в процес на реставрация, специалистите възкресяваха хилядолетни ръкописи. Тук освен паметта на света се обновяваше и старинният дворец, в който се помещаваше библиотеката.