Градският шум и изгорелите газове го принудиха да се уедини в един парк с фонтан в центъра. Седна на една пейка в сянката на кичест платан, чиято корона се олюляваше от полъха на вятъра и накацалото ято гълъби.
Коран с християнско влияние, написан от хората, а не продиктуван на Мохамед от Бога, и пренаписан от халифите - това бе обектът на диренията на баща му и на няколко дръзки специалисти по Изтока. След Библията и Новия завет, идваше ред на Корана да бъде изтупан от прахта и да се помири с историята.
Ала каква бе ролята на Симон във всичко това?
Той се загледа в недодялания, тромав танц на гълъбите, които сякаш не бяха на мястото си в цивилизования градски пейзаж.
Две монахини привлякоха вниманието му. С разветите от вятъра воали и схванатата си походка, те приличаха на едри птици, които обаче не са положили обет за въздържание и подчинение. Двете ситнеха към изхода на парка. Симон ги последва и се отправи към булевард „Дез-Енвалид“, където бе седалището на Кръжеца „Рьонан“. Прекоси Сена и пое по улица „Бак“. Едва стъпил на пешеходната пътека, дочу свистене на гуми. Отстъпи назад и настъпи пешеходеца, който вървеше след него. Пред Симон се закова микробус с тъмни стъкла. Вратата се отвори. Инстинктът му подсказа да се спасява още преди да е видял кой ще слезе от колата. Побягна направо, отстранявайки пешеходците по пътя си, прескочи детска количка, хвърли се на капака, а сетне се покатери на покрива на една кола, засили се, отскочи на два метра височина, почти докосна каската на минаващия велосипедист и се приземи на отсрещната страна на улицата до меката стена на контейнер за рециклиращи се отпадъци. Изправи се, прескочи оградата на пуста частна градина, прекоси я, стигна до вратата и се отправи към най-близкия магазин за дрехи. Смъкна от закачалката сиво яке, грабна сиво таке, плати на касата, съблече розовия суитшърт и канадката, навлече новите си покупки и напъха старите дрехи заедно с всичко останало, което притежаваше, в рекламния найлонов плик.
Излезе от магазина неузнаваем, та дано успее да напусне квартала. Петдесет метра по-надолу двама мъже крачеха по тротоара с ръка на ухото и дебнещи погледи, прикрити зад слънчеви очила. Микробусът бавно ги следваше. Симон се насочи към терасата на близкото кафене, грабна един стол и го захвърли в средата на кръстовището, с което мигом предизвика сблъсък на автомобили и концерт от клаксони. Суматохата му позволи да се измъкне в обратна посока сред тълпа от лукави китайци. След двайсетина метра се отърва от розовия суитшърт и канадката си, като ги дари на някакъв просяк, седнал в локва урина. Сви в тясна уличка, която го отведе към Сена, купи си сива раница, хвърли своята, пое в посока на булевард „Дез-Енвалид“ и от един сенегалец се снабди с чифт фалшиви „Рей Бан“.
Тогава си каза, че е време да си почине. Влезе в един пъб, където звучаха хитове на „Погс“, и след като се увери, че има резервен изход, седна в дъното и си поръча „Талискър“.
Преследваха го в планетарен мащаб. От Йерусалим до Париж, та дори и в Берлин, където нападението на скинарите пред блока на Рафаел едва ли бе случайно, както бе помислил в началото.
Симон се бе превърнал в мишена, също като Маркус, който без съмнение също се криеше. Германецът бе участвал в научните изследвания на Пол върху произхода на Корана, защото Пол бе убеден, че въпросният произход има връзка с осиновения му син. Маркус изчезна, а двете му жилища бяха обърнати наопаки. Пол загина в катастрофа.
Симон бе наследил заплахите, които тегнеха върху двамата. Но той не можеше да говори за тези заплахи в полицията, защото щяха да го вземат за смахнат.
Симон обобщи ситуацията, като подбра два въпроса, подчертани в тефтерчето му:
Какво го свързва с Корана?
Кои са истинските му родители?
Възможно ли бе да открие някое късче от пъзела в Кръжеца „Рьонан“?
23
Кръжецът „Рьонан“ се намираше в Седми район. Помещенията бяха копие на английски клуб. Тук се сядаше в огромни фотьойли, четяха се сериозни вестници и редки книги, разговаряше се на фона на облицовани със скулптирано дърво стени, разпалваха се спорове на чаша бира край камината, допускаха се само членове, но не за да променят, а за да обясняват света. Кръжецът публикуваше тримесечен бюлетин, в който се обсъждаха тясно специализирани сюжети като: „Писмото на Трасибулос до Левкипос“ или „Апориите на Кибла“, и организираше по една лекция всеки месец. Заглавието на следващата бе: „Миражите в Лурд, или сто и петдесет години мистификация“.