Симон се появи в началото на следобеда, в часа за кафе или за чашка за храносмилане, който бе много подходящ за разговори. Името на баща му прозвуча като „Сезам, отвори се!“. Посрещна го председателят на кръжеца, запазил отлични спомени за Пол Ланж, „дипломат в пълния смисъл на думата, който достойно представяше Франция в чужбина и притежаваше забележителен такт в човешките отношения“. След въведението под формата на епитафия, Симон бе представен на един от членовете на клуба, познавал добре баща му - петдесетгодишен мъж, който остави на масичката за чай броя на „Уол Стрийт Джърнал“, изпъна ръста си от метър и деветдесет и преди да я подаде на посетителя, прокара ръка през разпилените си коси на анархист. Председателят изчезна, под предлог че има много работа, и остави Симон в компанията на разчорления дългуч, облечен в сако от туид. Мъжът покани Симон да седне в един масивен фотьойл, който едва не го погълна, и му поднесе съболезнованията си.
- Много съжалявам, че не можах да отида в Бейрут за погребението. Имах много ангажименти.
- Ангажиментите са сериозна работа - отвърна Симон.
- Пол и аз обичахме да се срещаме в този оазис на ерудицията. Баща ви ще ни липсва.
- Откога го познавате?
- Чай или уиски?
- „Талискър“.
- Отличен избор.
- Нали няма да ми се сърдите, че ви питам за него?
- Какво бихте искали да знаете за Пол?
- Истината.
- Ще отговоря на въпроса ви. Познавам баща ви от годината, в която Хомейни дойде на власт в Иран и публикува своята зелена книжка.
- През 1979-а?
- Знаете ли, че Хомейни е най-четеният теолог през XX век?
- Не знаех.
- Западняците не четат достатъчно писанията на онези, чиито тези оборват. Ако се бяхме запознали подробно с политическите, философските и религиозните принципи на аятолах Хомейни, несъмнено щяхме да научим за божествените закони, ръководещи начина на уриниране, дефекиране, любене на жена или плащане на данъци, но заедно с това щяхме да узнаем, че ислямът изобщо не е духовна, а неподлежаща на оспорване юридическа и политическа религия.
- За това ли разговаряхте с баща ми?
- Говорехме също и за пури... Да ви предложа една?
Симон отказа, но прие събеседникът му да запали хаванска пура. В продължение на няколко секунди имаше чувството, че наблюдава разлютен дракон.
- Обменяхме мнения за Изтока, исляма и арабската цивилизация. Сравнявахме неговия опит на терен с моята придобита от книгите ерудиция. Емпиризмът срещу рационализма. Но в края на краищата мненията ни съвпадаха. Как го намирате?
- Необходимо е и едното, и другото.
- Питах ви за уискито.
- А, както и очаквах, отлично.
- С вашия баща не можахме да постигнем съгласие само по един пункт.
- Кой е той?
- Неговото хоби бе да бере гъби. А моето - да ходя на лов за глигани. Имахме навика да съчетаваме нашите a priori несравними любими занимания на трапезата с яхния от месо от глиган с гъби.
- Баща ми споменавал ли ви е, че има врагове?
- Извън ловните дружинки ли? - пошегува се мъжът.
Хуморът на събеседника му бе твърде неуместен.
- Питам ви сериозно.
- Не, защо? Да не би да мислите, че смъртта му не е случайна?
- Иска ми се да опозная по-добре баща си. А неприятелите ни охарактеризират по-добре, отколкото приятелите, затова можем да им се доверим.
- Представата ви за приятелството е странна.
Симон можеше да говори надълго и нашироко за приятелите, на които не можеше да се довери. Но предпочете да смени темата.
- Самият аз имам врагове и бих искал да узная кои са те - обясни той. - Може би баща ми и аз имаме едни и същи неприятели.
- Искрено съжалявам. Но какво повече мога да ви кажа? В продължение на десетки години Пол и аз изследвахме религиите и в частност - исляма. Както вече споменах, дискутирахме по време на всяка наша среща...
- Кога се видяхте за последен път?
- Преди около месец.
- Какво ви каза тогава той?
- Ще ви доверя нещо. При всяка наша среща ние се опитвахме да погъделичкаме самолюбието си, като си задавахме загадка, на която другият трябваше да отговори следващия път.
- Каква беше загадката, която баща ми ви зададе?
- Тя беше твърде мистериозна.
- Ще я споделите ли?
- Коя е най-голямата опасност за исляма?
- Вие какво му отговорихте?
- Нищо. Трябваше да му дам отговор на следващата ни среща. Мислех си за един много древен Коран, предхождащ официалната версия... който противоречи на догмата, ако мога така да се изразя... Навярно сте чували за изследователската работа на Кристоф Луксенберг?