- Чувал съм.
- Та това беше моята хипотеза. За жалост, баща ви не се върна, за да ми даде своя отговор. Нека почива в мир!
Симон изпи чашата си на един дъх, течността опари гърлото му и той се закашля.
- Уискито не се пие като текила, млади човече.
Симон си пое дъх, благодари на приятеля на баща си и се надигна.
- Сещам се още нещо - добави приятелят на баща му, без да пуска ръката на Симон.
- Какво е то?
- Преди да се разделим, Пол ми каза, че на следващия ден заминава за Бейрут. Но не директно. Първо възнамеряваше да се отбие в Сирия.
- В Сирия ли?
- И аз се учудих като вас: „Защо в Сирия?“. На което той ми отвърна лаконично: „Там, откъдето започва всичко“. Възможно бе да ми даваше указание как да реша загадката. Дано този факт ви помогне в търсенията.
24
След като се убеди, че никой не го следи, Симон седна на брега на Сена. С изненада установи, че има нужда да се довери някому, да сподели съмненията и въпросите си. Сам срещу реката, той се съсредоточи върху тайнствената фраза: „В Сирия, откъдето започва всичко“ и върху въпроса, зададен му от приятеля на Пол: „Да не би да мислите, че смъртта му не е случайна?“.
Изведнъж си спомни за Мари.
Скочи, втурна се да търси работеща телефонна кабина и да се обади на леля си. Мари живееше в Арл. Тя беше единствената му роднина от страна на Пол. Леля му много се учуди, когато чу гласа му.
- Мога ли да дойда да те видя? - попита той.
- Къде си сега?
- В Париж.
- В Париж ли? Какво правиш във Франция? - удиви се тя.
- Искам да поговорим, но не по телефона.
- Ела, когато пожелаеш, Симон.
- Утре удобно ли е?
- Ще бъда в музея или у дома.
- Благодаря ти, Мари.
- Истинско чудо! В една и съща седмица не само ми се обаждаш, ами идваш да ме видиш! Навярно имаш да ми кажеш нещо изключително важно.
- Много по-важно, отколкото предполагаш.
25
Симон бродеше между „Пигал“ и Монмартър. Разходката из Париж му се отразяваше благотворно, защото му предлагаше истинско настояще. Колоните автомобили, затлачили се зад спрелите камионетки за доставки, акробатите по терасите на кафенетата, които развличаха туристите, кашоните на просяците по тротоара, забързаните скутери, лавиращи сред изгорелите газове, му действаха успокояващо след необяснимите събития от последните дни. Симон попадна на група манифестиращи, които също бях част от парижкия пейзаж. Те бяха блокирали движението по булевард „Клиши“. Текстовете на плакатите, които носеха, призоваваха за завръщане към моралните ценности. Симон се отби в една странична уличка, но тутакси бе спрян от двама здравеняци. Лентите на ръкавите им сочеха, че отговарят за реда. Зад гърба им се бе събрала тълпа. Симон продължи, без да обръща внимание на церберите. Единият от тях извади телескопична палка. Металният цилиндър се насочи към Симон, който избегна удара с ръка, отстъпи вляво и в ответ перна противника си дясната, а с кръгообразно движение на лявата го прасна по слепоочието и застана зад него, като кръстоса ръцете му, за да го наклони назад и да вземе палката изпод мишницата му. Хвана я с лявата ръка и започна да налага втория тип, който изгуби съзнание още при първия удар.
Симон изтегли двете тела до стената, за да не ги смачкат, след което се смеси с тълпата, която разгорещено подстрекаваше някакъв побой. Двама типове биеха жена, чиято рокля бе превърната в парцали. Симон се нахвърли върху побойниците и рязко изви ръцете им назад под невероятен ъгъл. Мъжагите нададоха вой, шоуто се прекрати, а тълпата онемя. Симон отблъсна мъжете към разгневеното множество.
- Преди да се нахвърлите върху нея, започнете с мен.
Изумената тълпа застина.
- А бе ти какъв си? - провикна се един мустакат и очилат чичко, който вероятно бе най-сприхавият.
- Той е нейният сводник! - изкрещя русокоса дама с кожено палто и шал от „Ермес“.
- Аз съм брат и - извика Симон. - Ударете най-напред мен, а след това я накажете за прегрешенията й. Можете да убиете сестричката ми, щом смятате, че греховете й заслужават да я линчувате.
Заобиколен от бащи и майки, възпитани в лоното на Църквата, Симон усети, че неочаквано е разколебал увереността им. Мъжът се очилата се опита да ги поведе, ала верните на догмата се разпръснаха, за да се включат в сигурните редове на манифестиращите. Късогледият остана сам срещу Симон, който извади от ръкава си върха на палката. Жестът му бе достатъчно красноречив, за да накара протестиращия бързо да се отдалечи.