Симон се обърна към жертвата. Младата жена бе изчезнала. Нямаше кой да му благодари.
Във всяка страна, в която се бе озовал, Симон бе срещал проститутки от различни нива, раси и възраст, но всички те имаха една обща черта.
Рядко се смееха.
Вечерта се бе спуснала, затова той влезе в едно заведение за бързо хранене. Хапна кебап с кока-кола, докато слушаше алжирски фолк. Самотата му тежеше. Случваше му се за първи път. Дали защото хората около него егоистично се забавляваха в съботната вечер? Беше му криво, направо беше разстроен. Помисли си за проститутката, а после за Саба и опипа тила си, за да открие остатъци от парфюма й. Ала парфюмът на младата жена се бе смесил с миризмата на мазнина и пържено.
На излизане от заведението Симон остана с впечатлението, че го наблюдават. Трима мъже на отсрещния тротоар не откъсваха поглед от него. Той се смеси с тълпата, отправила се към входа на метрото, слезе по стъпалата, мина покрай билетната каса, излезе от противоположната страна, влезе в един претъпкан бар, изпи двоен „Талискър“ и отново се озова на улицата. Този път не виждаше толкова ясно пешеходците и автомобилите, които сякаш се движеха по-бързо. Край него някакъв мъж свиваше цигара и го гледаше. Симон отстъпи назад, настъпи един учтив скандинавец, изскочи на шосето, пресече пътя на мотоциклетист и се вмъкна в едно такси. Даде името на хотела, после промени мнението си и помоли шофьора да го остави на някое оживено място. Таксиджията, доволен, че се освобождава от колебливия си клиент, спря пред един публичен дом, където викачът не му даде време да размисли.
Симон се озова в мизерно и шумно помещение, осветено в приглушено зелено. Обстановката бе тъжна, клиентелата - разпръсната и по-малобройна от полуголите момичета, накацали върху табуретки, за да не изпуснат влизащите посетители. Две от тях се бяха из-легнали върху шкембето на един шишко е намерението да го напият.
Това бе идеалното място да се скрие и да не мисли.
Едва настанил се на една маса, към него се втурна момиче с похотливи предложения. Симон поръча „Та-лискър“ и момичето се ококори.
- Всякакво уиски ще свърши работа - примири се той.
Извади банкнота, чието ресто не видя, и се намери пред бутилка евтин скоч и киселата усмивка на начервените устни, която деформираше бледото лице. Музиката сякаш бе изпълнявана от състав шимпанзета, на които бяха дали тенджери и пищялки.
Симон изгуби представа за времето и пространството. Дочуваше смехове, ударни инструменти, камбани, виждаше как бутилката се изпразва в ръцете на възседналото го момиче.
- Кокаин, хероин, екстази, LCD - шепнеше му то.
Миризмата му припомни една луда нощ в Бомбай.
Направи опит да се изправи, но момичето го бе приковало към стола. Сипа му още една чаша и той я изпи на един дъх, защото бе жаден. Музиката ставаше все по-оглушителна. Други две млади жени се притекоха на помощ. Симон започна да танцува, заобиколен от три сладострастни пиявици. В главата му се появиха халюцинации: едно от момичета заприлича на Саба, а другите две се преобразиха в момчета, които се притискаха прекалено силно о него. Това бе последният му нелеп спомен от вечерта.
26
Някой го разтърсваше. Симон отвори очи и видя светещ демон на асфалта.
- Господине, добре ли сте?
Симон включи мозъка си и установи, че лежи между два контейнера за боклук. Висок негър с расти и флуоресцираща жилетка протегна едрата си ръка с ръкавица и му помогна да се изправи, в резултат на което в главата му заблъска къртачен чук.
- Къде сме? - попита Симон.
- На улица „Мартир“ - отвърна боклукчията.
Симон трудно се задържа на краката си, но излезе на булевард „Клиши“ с намерението да вземе такси. Опипа якето си и установи с неприязън, че са го обрали. Отново не си спомняше нищо, а това му ставаше навик. Припомни си с мъка, че момичето му наливаше да пие. Даде си дума, че повече няма да сложи капка алкохол в устата си, и вдигна ръка, щом видя приближаващото такси.
- Откраднаха ми парите - съобщи Симон на шофьора.
Таксиджията изчезна с пълна газ, сипейки обиди по адрес на несретника.
Симон тръгна пеша към хотела.
Вървя дълго.
На рецепцията нямаше оставено съобщение за него.
Строполи се на леглото и потъна в дълбок сън.
27
Симон се събуди посред бял ден. Мина през банята, съобщи по телефона за открадната си кредитна карта и се обади на леля си, за да я осведоми за последното си премеждие. Тя обеща да му купи билет за влака. Пътуването му до Южна Франция се отлагаше за следващия ден.