Мизерията го отведе до „Шан дьо Марс“, защото наивно се надяваше да срещне Саба и тя да му помогне. Прекара остатъка от деня в обиколка на квартала.
Рано ли късно тя щеше да изведе кучето си.
Мъчеше го глад. Вече се канеше да започне да проси, когато забеляза как Трюф тича подир един пудел. Собственицата му го следваше, бягайки за здраве. Лек като птица, Симон скочи на облегалката на една пейка и остана клекнал, пазейки равновесие на пръсти, с надеждата, че тя ще го забележи.
- Какво правите кацнал тук? - удиви се Саба, след като го видя.
Спря, за да си поеме дъх.
- Добър ден, Саба - отговори лаконично той.
- Да не би да ме преследвате?
- Вие бягате толкова бързо, че не мога да ви стигна.
- Изглеждате зле.
- Нали ви казах, че имам проблеми?
- Вероятно алкохолът е един от тях.
- Той е следствие.
Саба се разкърши, а през това време немската овчарка вече бе сдавила пудела.
- Не ми се обадихте - каза Симон.
- Какво искате всъщност?
- Съжалявам. Сбъркал съм адреса.
Той скочи от пейката и се отдалечи. Тя го догони.
- Не бъдете толкова докачлив. Да си вземем по едно кафе? Или по-добре - по един аспирин?
- Не се чувствайте задължена.
- Мъжът, който ще ме задължи да направя нещо, още не се е родил.
- Снощи ме обраха.
- А, имате нужда от пари и се сетихте за мен.
Симон не знаеше какво да отговори.
- Шегувам се - каза тя. - Ще трябва да пием кафето у дома, защото не бягам из парка с чантата си.
- Аз ви преча. Довършете си джогинга.
- Идеята не е лоша. Вие ме гледате как обикалям „Шан дьо Марс“ и ме чакате да ви заведа вкъщи.
- Добре.
- Как ли не! Тръгваме още сега.
Тя извика кучето и хвана Симон за ръката, за да му покаже посоката. По пътя той й разказа последните си премеждия.
- Изглежда, че вашите осиновители са имали тайна, която им е струвала живота.
- Тайна, която наследих.
- Събитията се развиват толкова бързо, че скоро ще я откриете.
- Утре заминавам за Арл при леля си, за да науча повече.
- Ето че стигнахме.
Саба живееше в просторен тристаен апартамент с гледка към Айфеловата кула. Стените на жилището бяха покрити с книги на всички езици, със сидита във всички музикални стилове и с дрънкулки от четирите краища на света. Личеше си, че стопанката работи в ЮНЕСКО.
- Сама ли живеете? - попита Симон.
- Внимавайте, Трюф ще се засегне!
- Е, и това е отговор.
- Портокалов сок? Кафе? Не ви предлагам алкохол.
Симон беше на път да се откаже от обета, който си бе дал предишната нощ.
- Имате ли „Талискър“?
- Какво е това?
- Шотландско уиски.
- Бъдете по-сериозен!
- И бездруго имам махмурлук, няма да ми навреди. Дори казват, че помага.
- Разбира се! Колкото повече, толкова по-добре.
- Знаете ли, че Джеймс Бонд изпива средно по девет литра концентрат на седмица? При това, докато е в мисия. Правени са проучвания по въпроса.
- Вие да не се мислите за Джеймс Бонд?
- Да, от една седмица насам.
- Нямам водка мартини, но имам „Шам“.
- Какво е това?
- „Шам“, сирийско уиски.
- Сирийско ли?
- Предупреждавам ви, че е отвратително.
- В Сирия, откъдето започва всичко.
- Моля?
- Нищо, нищо. Напоследък често ми споменават тази страна.
- В този момент Сирия устоява на Арабската пролет. Какво ще пиете?
- Дайте един „Шам“. Без лед.
- После да не съжалявате.
Саба му подаде чаша, пълна до половината, и пусна на компютъра песен на Асаф Авидан.
- За да не скучаете, докато си вземам душ. Няма да се бавя.
Симон помириса течността и се намръщи. Напомняше му препарат за почистване. Сръбна малко и веднага го изплю в чашата. Никога не беше пил бензин, но реши, че има същия вкус. Изля течността в умивалника и обилно си изплакна устата.
Плъзна поглед по рафтовете на библиотеката, където бяха подредени книги на френски, английски, арабски, немски, гръцки, латински... от съвременни и древни ерудити, историци, философи, географи, етнолози. Каква култура притежаваше това момиче! Мисълта, че Саба се къпе в съседство, замайваше главата му.
One boy grew up different from the rest...
Гласът на певеца и музиката бяха толкова изящни.
Саба се появи с чаша портокалов сок и в любимото си облекло: прилепнал към бюста й и откриващ корема й потник над плитките дънки. Беше боса.
- Е, как е?
- Кое как е?
- Уискито.