- Да не би да ги е занесъл в мазето?
- Апартаментът няма мазе.
- Да не би да ги е продал?
- Не беше човек, който продава книгите си. А едва ли някой ще ги купи.
- Какво може да е направил с тях? Или ги е складирал някъде, или ги е изгорил, или ги е продал.
- Изключи втората възможност.
- Тогава ги е складирал или продал.
- Защо да ги продава?
- Защото цялата тази история му е дошла до гуша!
Симон изведнъж си спомни за тефтерчето на Пол, което беше намерил в дома на Маркус.
- Навярно имаш право. Пол е дал тефтерчето си на Маркус и се е отървал от книгите, за да не мисли повече за всичко, което е тровило живота му и е застрашавало семейството му. Затова е решил да ми завещае истината след смъртта си.
- Как ли се е отървал от книгите? - размишляваше Саба.
- Навярно някой букинист ги е купил и складирал, без да се надява лесно да ги продаде.
- Не те разбирам.
- Повечето от книгите на баща ми бяха трудни за четене. Букинистите купуват книгите на килограм, без да се интересуват от заглавията. Възможно е някои от тях да мухлясват в склада на някой букинист.
- Това как би ти помогнало?
- Важните неща се предават по писмен път. Чрез книгите. От някоя от тях мога да науча какво е търсел баща ми.
- Тогава потърси най-близкия букинист до дома на родителите ти.
- Така ще постъпя - каза той, като се надигна. - Благодаря ти, Саба, че нахрани и даде добри съвети на един скитник.
- И напои!
Симон тръгна към антрето с несигурна походка.
- Внимателно, моряко! Вълнението е силно - предупреди го Саба.
- Вярно е.
- Ще успееш ли да се прибереш сам?
- Бил съм и по-зле.
- Дръж ме в течение на твоите перипетии.
- Няма ли да изведеш Трюф?
- Да не би да търсиш повод да те изпратим до хотела?
- Не, но бях чел някъде, че кучетата трябва да се разхождат по три пъти на ден.
- Възможно е, но Трюф не го е чел.
Размениха си приятелски целувки. Симон сложи ръка на рамото й, за да запази равновесие, въздържа се да не я прегърне и тръгна по стълбата, като се държеше за парапета. Беше слязъл само няколко стъпала, когато Саба му извика:
- Ако утре още си наоколо, не е нужно да спиш в хотела.
Той й благодари и се отдалечи от сградата, без да забележи дискретни сенки наоколо.
КНИГА V
Всички мислеха, че съм бързоразвиващо се дете. Прекалено бързо, по думите на леля ми. И това беше нормално, след като съм дошъл на този свят на двегодишна възраст.
29
Още щом слезе на гарата в Арл, Симон с наслада усети меката топлина на Прованс, която бе пълната противоположност на парижката сивота и на климатика в купето. За разлика от останалите пътници, той не бързаше. Леля му работеше в Музея за антична история в града. Симон измина разстоянието пеша по кейовете на Рона. Сърцето му биеше все по-силно, докато се приближаваше към остъклената сграда, чиято структура напомняше хангар от бъдещето.
Рецепционистката го осведоми с напевния си говор, че Мари е с група и води беседа. Издаде му входен билет, който най-накрая му отвори вратите към леля му. Симон прекоси залите една след друга, без да обърне внимание на изложените в тях съкровища. Дочу познат глас и влезе в дълго, боядисано в червено помещение: залата със саркофазите. Жена около петдесетте, застанала пред саркофага на Психея, разказваше на група посетители прочутата алегория за душата, търсеща изгубената любов, за нейните скиталчества по земята и в ада, за завръщането й при боговете. Симон позна не само Мари, но и мита, за който говореше. Пол му го бе разказал, когато беше дете.
Леля му го забеляза и му даде знак да се присъедини към групата. Побърза да изпрати посетителите, за да говори с него. Не бяха се виждали от години.
- Добре ли си? - попита загрижено тя.
- He.
- Какво става?
- Родителите ми починаха.
Мари осъзна, че въпросът й е нелеп. Опита се да поправи грешката си, като прегърна племенника си.
- Радвам се да те видя.
- Защо не дойде на погребението?
- Не се разбирахме с баща ти.
- И все пак Пол ти беше брат.
- Мислиш ли, че кръвната връзка може да замести всичко останало?
- Каква беше причината за жестокото ви скарване?
- За какво искаш да говориш с мен, Симон?
- За кръвната връзка.
- Тогава да отидем у дома - каза леля му. - Ще ми разкажеш всичко по пътя.