- Амина и Пол много те обичаха, още повече защото Пол не можеше да има деца. Ти винаги си ги възприемал като свои родители. Нито веднъж не спомена Анри и Лейла. Пол искаше тайната да се запази, за да не се възобнови травмата.
- Започнал е изследванията си върху Корана заради атентата - каза замислено Симон.
- Предполагам, че е търсел виновниците, които така и не бяха открити.
- Как загинаха родителите ми?
- Нали ти казах, в атентата.
- Говоря ти за Пол и Амина.
- Защо ме питаш?
- Кажи ми какво се случи.
- Автомобилна катастрофа на излизане от Париж... На магистралата колата им се отклонила.
- Каква кола?
- Под наем. Тяхната била в сервиза. Всъщност защо..
- От коя компания са я взели под наем?
- От „Херц“.
- Сигурна ли си?
- Да, защото се занимавах с формалностите в полицията, в застрахователното дружество и във фирмата за коли под наем. Ти беше неоткриваем.
- Какво казаха експертите?
- Експертизата още не е приключила.
КНИГА VI
Книжарят ми каза: „Избраникът е този, когото Божият пръст приковава към стената“. След него се появи мъжът, който твърдеше, че работата му е да ме потупа лекичко по рамото, за да ме отклони от траекторията на куршума.
30
По обратния път към Париж Симон бе обсебен от разкритията на леля си. Насилствената смърт на биологичните му родители изместваше на заден план събитията, случили се след смъртта на осиновителите му.
Трийсет години деляха едната драма от другата и все пак те бяха свързани. Симон бе сигурен в това. Връзката между тях бе Коранът. Дали Пол бе успял да открие убийците на Анри и Лейла?
Симон затвори очи и се унесе в приятното люлеене на скоростния влак. Дочуваше дигитални, механични, телесни звуци, долавяше откъслечни разговори, покашляния, смях, детски плач. Усещаше, че знае много повече от преди. Опита се да извади от подсъзнанието си картините, съхранявани там в продължение на повече от трийсет години.
Накрая заспа и в съня му изплуваха спомени под звуците на акордеон.
От Лионската гара взе метрото, за да стигне до представителството на „Херц“, чийто адрес му бе дала леля му. Обясни на младия, току-що завършил образованието си чиновник, че не желае да наема кола, а да говори с началника му. Младежът отвърна, че шефът му е зает. Симон настоя. За щастие, младежът все още не бе забравил, че клиентът винаги има право. Обади се по телефона. Шефът не искаше да приема никого.
- Кажете му, че става дума за престъпление.
Чиновникът го погледна изумено и тутакси се превъплъти в говорител на Симон.
- Господин Вернер ви очаква.
Симон се озова срещу четирийсетгодишен, елегантен мъж с перчем, който си придаваше много зает вид.
- Казвам се Симон Ланж. Родителите ми загинаха в един от вашите автомобили.
- Говорите за катастрофата отпреди две седмици?
- Искам подробности.
- Съдебното разследване е в ход.
Вернер щракна с мишката и натрака нещо на клавиатурата.
- Пол Ланж е наел едно от нашите рено „Меган“ на 16 април. Според протокола от произшествието колата е излязла от пътя. Полицаите са открили по-висока от допустимата концентрация на алкохол в кръвта на водача.
- Баща ми не пиеше.
- Това означава, че организмът му не е понесъл изпитото.
Симон предвидливо не възрази, за да запази спокойствие.
- С какви подробности разполагате?
- Според скицата на произшествието шофьорът без външна причина изгубва управлението на автомобила. Експертите изследват катастрофиралото рено, но има малка вероятност да открият неизправност. Ние редовно проверяваме колите си.
- След колко време ще излезе резултатът от разследването?
- Срокът е от един до три месеца в зависимост от случая. Тогава протоколът се предава на прокурора, префекта и застрахователя. Вие да не би да мислите, че излизането от пътя е било предизвикано?