34
Когато Саба се върна, Симон беше клекнал пред фурната и се питаше дали рибата е готова, или не. Междувременно бе сложил масата.
- Рибата прегаря! - извика Саба.
- Така ли?
- Не усещаш ли по миризмата?
- Усещам, че мирише вкусно.
- Това означава, че вече е препечена.
Симон се отдръпна, настъпи Трюф, изгуби равновесие, хвана се за дръжката на една тенджера и падна заедно с нея.
- Контузихте ли се, агент Симон Ланж 007?
- Съжалявам.
- Като те гледам колко си сръчен в кухнята, се питам как ще се справиш с мисия Лондон.
- Много смешно.
- Обадих се на Иън.
Тя поръси рибата с нарязан кориандър.
- Кога му се обади?
- Докато разхождах кучето.
- Е, и?
- Той познава твоя човек.
Саба му подаде листчето, на което беше написано името на британския колекционер.
- Можеш да го сложиш обратно в джоба на якето си.
Симон мълчеше. Изведнъж се почувства обезсърчен. Саба с обезоръжаваща увереност взимаше нещата в свои ръце.
- Тя знае, тя вярва, че плътската хубост - това е най-висшия дар, че не един грях оправдан е от женския чар[13] - промърмори той, докато се отправяше към трапезарията.
- Какво си мърмориш?
- Цитирам Бодлер за успокоение.
Седнаха на масата. Той я попита как вижда нещата занапред.
- Зависи от теб.
- Ако беше така, щеше да се съобразиш с желанието ми да не се замесваш в тази работа.
- Твоето желание е породено от неоснователни подбуди.
- Твоята инициатива да се обадиш на Маккълок също.
- Не е така.
- Саба, аз нахлух в живота ти като слон, който се освобождава от хамута си[14]. Нямам никакво намерение да те увличам в моето пагубно начинание.
- Обичам слоновете.
Тъй като не можеше да излезе на глава със Саба, Симон предпочете да замълчи и да се наслади на прекрасно поднесеното ястие в чинията си. Саба бе приготвила специален сос с ориз. Подправките запалиха на небцето му бенгалски огън. Саба изложи своите аргументи.
- Обичам да помагам на ближния си и превърнах това в професия. В настоящия случай имам възможност да ти окажа изключителна помощ. Не забравяй, че твоите изследвания върху Сирия и Корана са свързани с моя произход и с моята вяра. Естествено е да ме засягат. Твоята история ме заинтригува. Освен това...
- Какво?
- Обичам изразите ти. „Като слон, който се освобождава от хамута си“. Откъде го знаеш?
- Навярно съм го чул от баща ми, който ми разказваше разни истории.
Той се вгледа в черните очи, които сами по себе си можеха да разпалят Арабската пролет. Тя изпитваше нещо към него. Симон го усещаше. Думите й го потвърдиха:
- Безпокоя се за теб заради драмите, които те спохождат, заради начина, по който нахлу в живота ми, заради обърканото изражение на лицето ти.
И този път Симон не знаеше какво да отговори.
- Иън ще ми се обади, щом се свърже с твоя английски колекционер - каза в заключение тя.
Сетне разговора се ориентира към смесения произход и на двамата, което ги накара да споделят по нещо за себе си.
Симон разказа за детството си в Бейрут, за следването си в Париж, за многобройните пътувания, попречили му да пусне корени някъде, за усамотенията си в медитация.
Саба разказа за своето детство в Сирия, за баща си Моктар и майка си Алин, срещнали се в университета в Париж и установили се постоянно в Дамаск. Тя също дошла да следва във Франция и останала, защото започнала работа в ЮНЕСКО. Родителите й липсвали. Сподели със Симон, че вярва в Корана. Служебните й задължения включвали много пътувания. Опитваше се да убеди себе си, че народите могат да се разбират единствено чрез обмена на културните си различия.
- Кажи ми защо жена като теб живее сама?
- Какво разбираш под „жена като мен“?
- Съвършена.
Думата се изплъзна от устата му, преди да размисли. Саба поднесе чашата вода към устните си, за да прикрие леката червенина по лицето си и да си даде време за отговор.
- Благодаря - отвърна тя и сложи чашата на масата.
- Извинявай. Не е моя работа. Не мисля... Мисля... Всъщност вече те питах...
Симон отпи на свой ред, да удави във вино обърканите си думи. Бутилката беше почти празна, което обясняваше защо е толкова откровен.
- Още съм девствена - призна тя.
Симон се задави.
- Зная, че за жена на трийсет и една е малко странно. Но аз те озадачавам от самото начало.
- Защо?
- Вярата диктува поведението ми. Пазя девствеността си за моя съпруг, с когото ще живея до края на живота си в моята страна.