- Възкресявам мъртъвци - добави Симон и се препъна в един гроб.
Бяха стигнали до гробището пред Златната порта. Докато Маркус се усмихваше подигравателно, Симон се изправи хладнокръвно, опря се на една надгробна плоча и фъфлейки, започна да рецитира някакво заклинание, което завърши с хълцане. Над мястото, потънало в лунна светлина, внезапно се възцари тишина. Никакъв звук не смущаваше покоя мъртвите.
Никакъв, освен викът на Маркус, който достигна чак до Стената на плача.
Един надгробен камък помръдна.
Едро като дебела котка животно се промъкна зад една делва към полуразрушена гробница. Викът на ужасения Маркус секна. Симон избухна в смях и вдигна ръце, като се преструваше на зомби. Обиденият Маркус му заповяда да млъкне и да уважава мъртвите, които почиваха под краката им. Погледът му се плъзна по огромната стена, която ги делеше от Купола на скалата, и се спря на Златната порта, която някога е била отворена.
- Знаеш ли, че един ден Месията ще мине през нея? - подхвърли той на зомбито, което се кривеше край него.
- Добреее, деее, но пророците не са предвидили, че за да му попречи, Сюлейман ще я зазида.
- Мислиш ли, че Месията ще успее? - попита Маркус.
- Да премине през дебелата стена ли?
- Ще му трябва нещо повече от твоя талант на аниматор на празненства.
- Всъщност никога не съм опитвал.
- Я стой мирен!
- Риск печели, риск губи.
- Хайде да се връщаме в хотела.
- Ловя се на бас на още двайсет евро.
Симон протегна длан, за да покаже, че е готов за баса.
- Престани, Симон!
- Докато не удариш дланта ми, няма да мръдна оттук.
- Ти си луд. И пиян.
- Пияния луд е новото ми прозвище.
- Е, щом искаш да си трошиш главата, твоя воля.
- Алкохолът е чудесно болкоуспокояващо.
- Опитът ще ти струва двайсет евро плюс мигрена.
- Давай!
Двамата удариха длани. Симон затвори очи. Докато се преструваше, че се концентрира, Маркус включи мобилния си телефон и избра функцията за снимане на видеоклип. Симон не помръдваше. Хъркаше! Маркус го разтърси, при което и двамата изгубиха равновесие.
- Поздравления, че успяваш да спиш прав, но басът ни беше за друго.
- Канализирах енергията си.
Симон отпусна ръце, повдигна брадичка и се втурна към зазиданата врата.
Войникът, когото изобщо не бяха забелязали и който навярно дремеше в сянката, му извика да спре. Без да му обръща внимание, Симон се затича още по-бързо, глух за предупрежденията, които преминаха в крясъци, последвани от изстрел и тишина.
Маркус откъсна очи от екрана на мобилния си телефон и впери поглед в Портата на Месията. Симон беше изчезнал.
2
Симон се стресна от хъркане, напомнящо свинско грухтене. Отвори очи и остра болка разцепи мозъка му. Сведе поглед и установи, че лежи върху тънка и твърда като камък постилка. Беше сам в нещо като килия и несъмнено собственото му хъркане го бе събудило. Изправи се бавно, защото се боеше, че пулсиращата болка, която разпъваше челото му, би станала непоносима при по-рязко движение, и се приближи до вратата. Беше заключена. Почука върху остъклената стена, за да привлече вниманието на униформения от другата страна. Постовият измърмори нещо и посегна към телефона. Симон предположи, че звъни на началството си. Нямаше смисъл да нервничи, тъкмо обратното. Бяха го затворили в изтрезвителното и най-добрият начин да излезе по-бързо оттук бе да покаже, че е трезвен.
Направи няколко дихателни упражнения, за да притъпи главоболието, което му пречеше да мисли. Но най-вече - да си спомни. Как се бе озовал в това охранявано помещение? Къде бе изчезнал Маркус?
Припомни си, че бе пил с приятеля си в различни барове в Йерусалим, че бе скитал из Стария град и бе пял оперни арии. Останалата част от нощта му се губеше. Маркус навярно щеше да знае повече.
Пред остъклената стена се мярна сянка. Ключът се превъртя два пъти, вратата се отвори и полицаят му заговори на оскъден английски. Сетне го хвана за ръката, в случай че арестантът възнамеряваше да не се подчини, и се обърна към постовия, който от своя страна побутна към Симон служебния дневник, за да се разпише.
Двамата поеха по коридорите на полицейския участък, където цареше трескаво напрежение като в американски сериал. Въведоха Симон в кабинета на някакъв началник, който говореше по телефона. Иззад купчината папки, натупани на бюрото му, шефът му даде знак да седне. С късо подстриганата си коса, черните си очи и ризата с навити ръкави, разкриващи яките му ръце, той приличаше повече на военен, отколкото на ченге. Приключи разговора си на иврит и се представи на Симон на английски: