- Ще ви платя щетите - увери го Симон.
- Платени са вече. Приятелката ви уреди всичко.
- В такъв случай престанете да се вайкате и отидете да хокате други клиенти.
- Ще ви помоля кракът ви никога повече да не стъпва в нашия хотел.
- Уверявам ви, че на излизане ще си изтрия краката и вие повече няма да имате честта да ме видите. А сега се махайте! Трябва да остана сам, за да се приведа в приличен вид.
Той ги изгони, застана под благотворния душ и се запита каква ли е била неговата нощ и какъв ли ще бъде денят, който започваше толкова зле. Излезе от банята и прочете бележките, които бе надраскал в тефтерчето. Те бяха неразбираеми. Ръката му дори бе продължила да драска върху бюрото. Напъха дрехите си в сака и почука на вратата на Саба, но не получи отговор.
Слезе на рецепцията, където трима служители се преструваха на заети.
- Има ли съобщение за мен?
Подадоха му плик, в който имаше пари и писмо от Саба, в което тя казваше, че повече не иска да го види. В послепис му даваше телефонния номер на Иън Маккълок, в случай че има нужда от помощ. „Противно на онова, което си мислиш, той е джентълмен и ще съумее да те измъкне от неприятностите, които, изглежда, много ти се нравят.“
Симон предположи, че през нощта се е държал неприлично. Спомняше си, че Саба бе облечена във великолепна червена рокля, но контекстът му се губеше.
Какво ли се бе случило? Той навярно го бе записал в тефтерчето си, но под влиянието на алкохола се бяха получили неразчитаеми йероглифи.
Звънна на Иън Маккълок от рецепцията на хотела и го попита дали има новини за състоянието на сър Колдуел.
- Все още е в кома - каза му Иън. - Но според лекарите животът му не е застрашен. Саба ме помоли да бъда дискретен за случилото се и да не споменавам името ви, за да нямате излишни главоболия. Късметлия сте, господин Ланж, че тя ви е приятелка. Аз, от своя страна, ще трябва да убедя Алекзандър, че не сте съучастник в кражбата.
- Къде е Саба?
- Не е ли с вас?
- Да, до мен е, но все пак ви питам.
- Все сте си така язвителен.
- Изгубих телефонния й номер - излъга Симон. - Имате ли го?
Англичанинът му го даде. Заместник-директорът подкани Симон да напусне хотела. За да го омилостиви, Симон остави на плота една банкнота и набра мобилния номер на Саба.
- Къде си?
- На път за летището.
Помоли я да му освежи паметта. Тя му разказа какво се бе случило. Бе я наранил физически и психически.
- Не понасям пияниците - каза тя в заключение.
Симон гузно мълчеше.
- Няма да успееш за самолета в 14 часа. Но билетът ти позволява да вземеш друг полет. Във всеки случай имаш още работа в Лондон.
- Така ли?
- Твърдеше, че знаеш къде се намира картата.
- Картата на Сирия ли?
- Говореше за картата на съкровището, но при твоето състояние не можеше да се изразиш по-добре.
- Какво ти казах?
- Каза ми, че се намирала в червена кутия и трябвало да изчакаме да дойде пратеникът, за да я вземем.
- Какъв пратеник?
- Само ти можеш да намериш отговора на загадките, родени от пияния ти мозък. Трябва да затварям.
- Саба, недей.
- Желая ти успех.
Тя прекъсна разговора. Симон излезе от хотела, копнеейки да изчезне под дъжда.
41
„Трябва да изчакаме пратеника, за да вземем картата от червената кутия“, повтаряше си Симон. Смисълът на думите може би щеше да се изясни, ако отидеше на мястото, където колата бе блъснала сър Колдуел. Това се бе случило близо до площад с фонтан, препълнен с вода от лондонския порой. Мокрият до кости Симон обиколи квартала, докато истината не се наби в очите му.
Червената кутия бе пред него.
Пълна с писма.
Дали картата на Сирия бе наистина вътре?
Сър Колдуел бе имал време да я пъхне през процепа, преди да го нападнат двамата качулати. Пощата се събираше в 15,30. Служителят, наречен „пратеник“ в алкохолния му делириум, щеше да мине след по-малко от час. Симон влезе в близкия пъб и си поръча чай.
В 15,15 застана под една стряха. Дали само той знаеше, че картата е тук? Дали други мъже с качулки не дебнеха в сянката идването на пратеника? Ако бяха професионалисти, досега щяха да са разбили кутията, без да чакат прибирането на пощата. Надеждата го крепеше.
В 15,25 сърцето му заби учестено. Някакъв тип, скрит под чадър, пъхна в кутията писмо и се отдалечи.
В 15,30 мъж и жена започнаха да оглеждат кутията и да хвърлят погледи наоколо. Симон отстъпи назад, за да не го забележат. Силни гласове го накараха да надникне. Мъжът и жената пресичаха напряко, като се караха.