Сърцето му се изпълни с радост, когато видя пощенската кола. Тя спря точно пред кутията. От камионетката слезе мъж с дъждобран. Симон изскочи от скривалището си и се втурна към мъжа с думите, които бе подготвил предварително:
- Синът ми пусна вътре карта на съкровище, нарисувана от братчето му. Искам да я взема, защото от снощи то непрекъснато плаче.
- И моите са същите. Все се заяждат.
Двамата преровиха чувала и сред писмата откриха плътната напукана карта. Симон я размаха победоносно, благодари на служителя и изчезна в дъжда.
Спираше често, защото усещаше, че е следен. Долавяше нечие присъствие около себе си, но не можеше да различи чертите, на онези които го следваха. Отгатваше ги в отражението върху витрина, под нечий чадър, зад тъмните стъкла на кола. Картата беше на сигурно място в сака му, а Симон бдеше да не се окаже сам, смесваше се с тълпата и прекосяваше оживени квартали, докато накрая намери свободно такси.
Шофьорът потегли бавно в гъстото движение към летището. Симон внимателно разгърна картата върху седалката. Тя бе пострадала по време на бягството на сър Колдуел, но все още се четеше. Симон забеляза, че след тях непрекъснато се движи един ланд роувър.
- Завийте надясно - обърна се Симон към шофьора.
- Не е в нашата посока.
- Правете каквото ви казвам!
Той сложи двеста лири на седалката до водача. Шофьорът превключи на по-висока скорост.
- Искам да се изплъзнем от съпруга на любовницата ми - поясни Симон. - Той е много груб човек и е в състояние да ви съсипе колата. Ако му избягаме, ще ви платя колкото поискате.
Шофьорът се стресна, но бързо се окопити, мотивиран от банкнотите. Майсторски се запровира между колите в центъра на града и стигна до летището без ланд роувъра след себе си.
Симон се настани в самолета и се съсредоточи върху следващия етап: да проучи толкова търсената карта на Сирия, която по всичко личеше, че го засяга пряко.
КНИГА VIII
Моите открития не само нарушиха световното равновесие, но бяха свързани с най-мрачните страници от историята. Какво ли още ме очакваше, след като тъкмо те бяха предопределени да осветлят произхода ми?
42
Париж бе потънал в сивота. За разлика от Лондон, дъждът придаваше на френската столица погребален вид в унисон с изражението на пътниците в RER В[15], който пресичаше града от север на юг. Тук никой не очакваше Симон. Нито пък другаде. Той отново си помисли за Саба. Тя му бе оказала неоценима помощ. А неговото поведение към нея бе непростимо. И все пак той не се бе примирил с мисълта да заличи красивата сирийка от живота си.
Слезе на станция „Шан дьо Марс“ и повървя пеша до кооперацията на Саба. Часът бе 21,30. Изчака някой да отвори вратата, за да се промъкне във входа. Качи се на четвъртия етаж и позвъни. Трюф излая, което означаваше, че Саба е прибрала кучето си. Но не си беше у дома. Симон поговори на Трюф, за да спре да лае, седна на изтривалката и задряма.
Събуди го глас тъкмо когато се втурваше към някаква каменна стена.
- Какво правиш тук?
Симон отвори очи и видя Саба.
- Не бях ли достатъчно ясна?
Той се опита да я омилостиви с картата на Сирия.
- Истината за Корана не те ли интересува вече?
- Досега живях спокойно и без нея.
- Излиза, че приемаш спокойно илюзията и лъжата?
- Не приемам пиянството, нито грубостта. Пусни ме да мина.
Тя отвори вратата, Трюф изскочи и се хвърли към Симон. Саба извика на кучето да мирува и го прибра. Тъкмо щеше да затвори, когато Симон подпря вратата с крак.
- Вземи я - каза той, като й подаваше картата. - Прави с нея каквото пожелаеш. Изгори я, ако искаш. Готов съм да платя тази цена с надеждата един ден да ми простиш.
- Как я намери?
- Изчаках пратеника пред червената кутия.
Тя взе картата и затръшна вратата под носа му. Симон си тръгна. Долу, на тротоара, го обзе желание да забрави всичко. Не знаеше къде да отиде и машинално се отправи към дома на родителите си. Дали още бе под наблюдение?
Изведнъж някой го хвана за крака със странно ръмжене.
Трюф го бе настигнал.
- Какво правиш тук? - изуми се Симон.
Кучето сложи предните си лапи върху гърдите му, сякаш го канеше на валс. Стопанката му не се виждаше. Симон пое обратно, за да отведе немската овчарка до дома й. Когато стигнаха пред апартамента на Саба, не му се наложи да позвъни. Вратата веднага се отвори.
15
Регионална железопътна мрежа, обслужваща Париж и неговите предградия. В зависимост от посоката, линиите носят инициалите А, В, С, D и Е. - Б. пр.