Симон седеше насред книгите и разгръщаше едновременно страниците на „Историческа топография на древна и средновековна Сирия“ и на „История и религия на назареите“.
- Топонимията сочи, че регионът е бил населен с назареи - заяви той.
- Смяташ, че Мека в Хиджаз е била създадена нарочно, за да съперничи на Мека в Сирия?
- Не за да съперничи, а направо да заличи сирийската Мека, в която имало свещен храм на юдео-назареите.
Симон показа името Кааба върху старинната карта.
- Терминът означава храм с формата на куб. Храмът ал-Кааба в Корана в действителност се е намирал в Абил Бет Мааха. Той се упоменава в Библията. Тази карта представя всички автентични свети места не в Саудитска Арабия, а в Сирия!
- Защо халифите са използвали същите имена в Саудитска Арабия, щом така усърдно са ги заличили в Сирия?
- Заради устната традиция. Те не са могли да изтрият храма и светите места от народната памет, затова са ги упоменали в Корана, но са ги тълкували така, че да изтрият всяка следа от назареите.
- Излиза, че са променили историята - въздъхна Саба.
- Още по-зле, присвоили са си историята на назареите.
Саба сведе глава над чашата чай. Симон се зачете в Корана.
- Струва ми се, че ал-Кааба се споменава в една сура - каза той.
- Два пъти - потвърди тя.
Доближи се до него, за да му посочи точния пасаж. Гласът й бе уморен, устата топла и ухаеща на мента и жасмин. Симон изпита внезапното желание да я целуне. Пръстът й се плъзна надолу по текста на сура 5 и се спря на редове 95 и 97. И в двете се споменаваше ал-Кааба. Погледът на Симон се спря на ред 96, който разрешаваше улова от морето и яденето дори на изхвърленото от него.
- Виж, още едно несъответствие - отбеляза той.
- Какво е то?
- Защо се говори за улова в морето и яденето на изхвърленото от морето, след като ал-Кааба се намира в Мека в Хиджаз? В този район няма гори, за да се направят лодки, а камо ли рибари!
Той затвори Корана и небрежно го захвърли върху купчина книги, която всеки момент щеше да се срути. Саба го погледна неодобрително, но той не й обърна внимание.
- Авторите на Корана са били изключително изобретателни в дезинформацията. Но както се убедихме, в някои коранични редове са се промъкнали следи от сирийския произход на Мека.
- Даваш ли си сметка какво означава тази хипотеза?
- На настоящия етап вече не става дума за хипотеза. Картата поставя под въпрос двата стълба на исляма: поклонението в Мека и посоката към Мека за молитва.
- Хадж и кибла - промълви Саба.
- Баща ми е осъждал легитимността на духовното превъзходство на Саудитска Арабия. Това, което открихме, нарушава геополитиката в Близкия изток.
- Симон!
- Какво?
- Не ми е добре.
Тя се олюля над атласа и забоде нос в Персийския залив. Той я отнесе до спалнята й, сложи я с дрехите на леглото и я зави. Тъкмо щеше да затвори вратата, когато тя го попита:
- Можеш ли да пренощуваш тук?
- Ще бъда в хола.
Подскочи като коте върху подлакътника на канапето и се взря в огромното познание, пръснато на пода. Вече осъзнаваше тежестта на наследството, което му бе завещал Пол. Какво ли щеше да прави с тази информация? Как точно го засягаше тя? Симон се отпусна на дивана и се опита да заспи. Не успя, затова продължи да търси отговора в книгите.
44
Вървеше между гробовете, осветявани от пълната луна. Един войник махаше с ръце, за да го спре. Той не му обърна внимание и ускори крачка. Постовият извика на арабски и насочи оръжие. Вместо да се подчини, Симон продължи. Постъпката му бе безумна, тъй като насреща си имаше стена. Спринтира пред погледа на слисания войник, който смъкна пушката в очакване смахнатият младеж да си разбие главата. Симон се хвърли срещу камъните въпреки предупрежденията на арабина. Вместо очаквания силен удар, се озова в друг декор. Пред себе си имаше чудноват кораб от искрящо злато. Наобиколиха го мъже в черно и му попречиха да се доближи. Някой хвърли насреща му огнен жезъл.
Той се събуди.
Беше заспал върху корицата на „Кои са християните в Корана?“ от Йоаким Гнилка. Изправи се с мъка, като се подпираше на „Юдео-хистиянството, памет или пророчество?“ от Фредерик Манс, препъна се в Библията, отиде до тоалетната и изпи чаша вода.
Часовникът показваше 4,12 часа.
Надникна в стаята и се увери, че Саба спи дълбоко. Откакто го помоли да остане, той се бе вживял в ролята на покровител. Междувременно тя навярно се бе събудила, защото дрехите й бяха на купчина до леглото.