Симон се върна в хола, излегна се удобно на дивана, но не успя да заспи. Сърцето му биеше учестено, а умът му бе бистър.
След като настани Саба в спалнята, той се бе заинтересувал от назареите, населявали региона на Сирия, където е била разположена истинската Мека.
Кои са били те? Въпросът не му даваше мира.
Затова прерови справочниците, които упоменаваха тази общност.
И накрая разбра.
Както обикновено, отговорът бе в книгите.
В началото имало само един назарей или назорей и той бил Иисус; нему била дадена тази титла, защото на иврит „назир“ означава „онзи, който е предопределен“. Първите Христови последователи били наричани „назарей“, докато век по-късно римляните не наложили пренебрежителното определение „християни“. И все пак част от последователите на Месията запазили името „назарей“ или „юдео-назареи“. То подсказва произхода им, те били евреи от йерусалимската общност, чийто водач Яков праведния, братът на Иисус, бил убит с камъни през 62 година по заповед на великия жрец. Около 68 година, по време на първата война между юдеите и римляните, назареите напуснали Йерусалим под предводителството на братовчеда на Иисус, Симон, и се заселили в Сирия, в Пела, като запазили името си. През вековете техните вярвания се отдалечили от християнските, които били белязани най-вече от теологията на апостол Павел. Назареите се противопоставяли също така и на останалите евреи, защото вярвали, че Иисус е Месията, а се различавали от християните, защото не вярвали, че Иисус е Спасителят. В едно свое послание до Августин, Йероним представя доктрината на назареите като „Едновременно юдейска и християнска, без да е нито едното, нито другото“. Назареите гледали на себе си като на единствените истински евреи и единствените истински християни.
Симон дочу шум. Идваше от площадката на стълбището. Стана и забеляза сноп светлина под входната врата. Параноята не го напускаше. Трюф, който имаше усет за реалността, не помръдваше. Симон се върна на дивана и препрочете последните си бележки.
В своите трудове професорът Фредерик Манс и историкът Симон Клод Мимуни отбелязваха, че войнстващото доктринално наследство на назареите се простира чак до зараждането на исляма. Мюсюлманите, наследници на агресивната идеология на назареите, - чиято цел била отвоюването на Светите земи и възстановяването в тях на легитимния им култ и царство - разширили доктрината на назареите до универсалното месианство. Мюсюлманите не се задоволявали да завоюват само Светите земи, а като истински вярващи се смятали призвани да освободят Цялата земя от Злото! Месията, чието повторно идване се очаквало, щял да оглави войските им и да гази в кръвта на победените неприятели.
Всичко съвпадаше. Парчетата от пъзела, които Симон грижливо събираше, му позволяваха да възстанови скритата от човечеството историческа картина. Доказателствата бяха налице.
Нов шум го изтръгна от мислите му. Леко поскърцване, последвано от лай. Този път Трюф бе решил да брани територията си. Симон безшумно се приближи до вратата на апартамента. Дръжката на бравата помръдна. Той завъртя ключа и рязко отвори вратата, но нечии стъпки бързо се отдалечаваха по стълбището. Симон се втурна надолу през стъпало, на завоя се удари в стената и отхвръкна, хвана се за парапета, увеличи скоростта, стигна до изхода, блъскайки се в ъглите, и изскочи на улицата. Една кола светкавично потегли с рев на двигателя, докато вратите й са затваряха в движение. Симон не успя да види регистрационния й номер, защото такъв нямаше.
Качи се задъхан в асансьора. Трюф го чакаше на площадката и въртеше опашка. Зад него стоеше Саба по гащи и потник, с разрошена коса.
- Какво правиш тук? - сопна му се тя.
- Ти ме помоли да остана през нощта.
- Но не ти казах да се забавляваш с кучето в 5 сутринта.
- Случи се нещо друго.
Той влезе и затвори вратата. По начина, по който я гледаше, Саба осъзна, че е почти гола. Бързо се скри и след няколко секунди се появи с халат. Ала предишната картина се бе запечатала в ума на Симон.
- Някой се опита да влезе - каза той.
Саба си проправи път сред купчините книги на пода и се отпусна в един фотьойл.
- Ти си въобразяваш - отсече тя.
- И Трюф също. Той долови нечие присъствие. Някой се опитваше да влезе.
- Видя ли кой беше?
Симон поклати отрицателно глава.
- Саба, не трябва да съм край теб. Поставям живота ти в опасност.
- Не можеш да си отидеш сега.
- Напротив, не ти давам възможност за избор.
- Няма да ми диктуваш какво да правя.
- Тази работа засяга само мен. Тя води към моя произход и към убийците на родителите ми.