- Как го направи?
- Само двама души могат да отговорят на въпроса: постовият и Маркус.
- Трябва да откриеш Маркус.
- Или постовия.
- Едва ли ще успееш, той навярно тутакси е преместен в Ивицата Газа.
- Остава господин X.
- Кой?
- В бележника, който намерих в дома на Маркус, имаше записани три имена на мъже, с които Пол е поддържал връзка: Келер, който беше убит; Погел, с когото се срещнах в Саарбрюкен, и господин X.
Саба наля чай и помоли Симон да седне и да го изпие.
- Как смяташ да идентифицираш някого, който предпочита да се нарича господин X?
- До името му Пол бе написал „Берлин“ и две букви: „СС“.
- Като „двеста“ с римски цифри?
- Щом говорим за римски цифри, господин X може да бъде господин „Десет“. Или на немски Herr Zehn.
- Можем да потърсим господин „Десет“ или господин Zehn, който живее на номер двеста на някоя улица в Берлин.
Саба включи компютъра, за да проучи тази възможност. Безуспешно. Тогава потърси СС в Уикипедия, после свърза двете букви с X и ключовите думи Коран, Берлин, ислям, Сирия...
Отново нищо.
- Имам нужда от повече време - каза тя. - Мога да потърся по-задълбочено, но ти трябва да се съгласиш да играем в един отбор. Ако не желаеш, тръгвай си, а аз си лягам.
- Защо поемаш този риск?
- Напомням ти, че ти разколеба устоите на вярата ми. А няма нищо по-важно от вярата. Искам сама да се убедя, че доказателствата, за които са ти споменали баща ти и мустакатият, наистина съществуват.
- Само толкова ли?
- Искам също да ти докажа, че ислямът не е създаден по политически причини.
- Всичко, което открих досега, не те ли убеди в това?
- Нарани ме, Симон, но не ме убеди. За разлика от повечето хора, аз съм сигурна, че вярата не успокоява, а тонизира. Вярата е борба.
- И ти си неин воин.
- Да, воин, който ще ти пази гърба.
46
- Открих!
Симон се събуди от вика на Саба и се надигна от канапето. През последните два часа младата жена не бе помръднала от компютъра.
- СС означава Corpus Coranicum! - съобщи тя.
- Какво е това?
Той се настани до нея. На екрана се мъдреше картата на Берлин през Google Map.
- Проект, наченат през 2007 година от Академията на науките на Берлин и Бранденбург.
Тя щракна с мишката и показа интернет страницата, на която бе описан проектът. Ръководител на Corpus Coranicum бе Ангелика Нойвирт, получила изключителните права за изследване на хилядите фотографии на древните ръкописи на Корана. Проектът има за цел да вникне по-подробно в създаването на Корана, като използва неговата първоначална ръкописна форма.
- След като Пол е изследвал етапите на създаването на Корана, той непременно се е свързал с участниците в проекта. Според мен твоят господин X е един от научните работници.
Двамата съпоставиха много статии, публикувани в интернет, и узнаха, че заради архивите, съхранявани в Corpus Coranicum, някои хора са си отишли от този свят. Откриха също така, че архивите са свързани с най-мрачните страници от историята.
47
Всичко започнало през 1859 година, когато германският учен Теодор Ньолдеке публикувал „Geschiste des Korans“. Неговата „История на Корана“, която критикувала стилистичните несъвършенства на свещения текст, спечелила наградата на Френската академия за надписи и литература[21] и се превърнала в незаменим справочник за изучаването на Корана.
Щафетата поел ученикът му Готхелф Бергщресер. Той бил специалист по арабски език и един от най-известните лингвисти на XX век; напуснал Германия между 1920 и 1930 година, когато страната постепенно била завладяна от нацизма, и започнал да обикаля света в търсене на най-древните копия на Корана. Върнал се с хиляди снимки, които били прехвърлени на микрофилми и съхранени в Баварската академия на науките. Починал през 1933 година при неизяснени обстоятелства и смъртта сложила край на опитите му да публикува филолого-критично издание на Корана. Трудовете му били иззети от агентите на разузнаването на Третия райх, сред които бил Антон Шпиталер, който си присвоил микрофилмите. Войната дала възможност на Шпиталер да направи най-голямата научна измама в историята на XX век.
На 24 април 1944 година бомбардировачите на Кралските военновъздушни сили разрушили Академията на науките на Бавария в Мюнхен, където се съхранявали четиристотин и петдесетте бобини с микрофилми. Антон Шпиталер заявил, че са изгорели, и с това сложил край на научната работа, начената от Бергщресер.
През следващите десетилетия в германския университет се противопоставили две течения - на фундаменталистите и на модерните. Първите, начело със специалистите мюсюлмани и бившите нацисти, като Антон Шпиталер, защитавали неосквернения Коран, който Бог низпослал на Мохамед с посредничеството на архангел Гавраил. Вторите поставяли под въпрос официалното издание и поддържали тезата, че също като Библията, Коранът е компилация от текстове на различни автори и от адаптирани по-древни текстове. Оскар Ландер, един от специалистите по Близкия изток от течението на модерните, доказал, че Коранът се е вдъхновил от християнски религиозни химни, съществували преди появата на Мохамед, които впоследствие били „ислямизирани“ от множество редактори. Ландер публикувал книгата си за собствена сметка и поради това тя привлякла вниманието единствено на фундаменталистите, които решили, че тезите в нея са неприемливи. Антон Шпиталер успял да издейства уволнението на Ландер от университета.
21
Академията била създадена през 1663 г. и първоначалното й призвание било да създава текстовете и девизите върху паметниците и почетните медали в прослава на Луи XIV. Много скоро нейните членове започнали да се занимават с археология и история в най-широкия смисъл на думата. Академията за надписи и литература е част от Френската академия на науките (L’Institut de France). - Б. пр.