Правото за научно изследване на свещената книга се превърнало в повод за войната между някогашните участници в съпротивата и бившите нацисти, в която се отличил Кристоф Луксенберг. В своята докторска дисертация, публикувана през 2000 година, прикрилият се зад псевдоним немски учен разбудил тайната на неясните пасажи в най-старите версии на Корана. Той доказал, че изворите на Корана са богослужебни книги на сириак.
Към края на живота си Антон Шпиталер признал, че четиристотин и петдесетте микрофилма на Бергщресер не са унищожени. След като ги бил скрил от науката цели петдесет години, той ги предал на ученичката си Ангелика Нойвирт, която ги проучвала до 1992-ра, а до 2007 година също ги държала под ключ.
КНИГА IX
При превода на сириак неяснотите изчезваха. Значението на текста коренно се променяше. (...) Седемдесетте девственици всъщност бяха гроздове, а фереджето - най-обикновен колан! Заблудата бе просъществувала повече от хиляда и триста години.
48
Симон погледна часовника на Източната гара. Влакът за Берлин закъсняваше. Той тръгна по перона и се качи във вагона, който потегли едва след половин час.
Симон седеше до прозореца по посока на движението и гледаше как Париж остава назад; притвори очи, за да събере мислите си. Нов въпрос се бе прибавил към останалите.
Защо нацистите са се интересували толкова много от Корана?
Саба не пътуваше с него, защото й трябваше време, за да организира неколкодневното си отсъствие. Щеше да пристигне в Берлин, щом се освободи. Двамата не бяха успели да открият списъка на работещите по проекта Corpus Coranicum и да се опитат да идентифицират господин X. Симон се надяваше да има повече късмет на място.
Седналата до него русокоса млада жена дъвчеше дъвка и си играеше с розов смартфон с висящи по него дрънкулки, които звънтяха при всяко движение. Ухаеше на захар и съобщаваше на целия свят, че няма да пристигне навреме.
- В Берлин ли отивате? - обърна се тя към Симон.
- Да.
- Знаете ли точно в колко ще пристигнем? Според мен няма да наваксаме закъснението. Трябваше да съм на концерт в 19,30, но едва ли ще успея.
- Едва ли.
- Трябва да погледнем в сайта им. Имате ли интернет на вашия мобилен?
- Нямам мобилен.
Сякаш й бе казал, че няма обувки.
- Как се справяте тогава?
- Никой не ме чака.
Тя повдигна рамене, избра си музика и я пусна да гърми в слушалките. Явно младата меломанка бе забравила що е тишина.
Симон извади от сака си книгата на Луксенберг.
- От Корана ли се интересувате? - за пореден път се обърна към него младата дама.
- Да.
- Като оставим настрана глупостите за фереджетата и полигамията, книгата е много поетична - добави тя и спука балонче върху лъскавите си устни.
Симон мислено се опита да открие поезия в поредицата от предписания и повторения, постановени от халифите.
- Да не би да сте чели Корана? - учуди се той.
- Не, но един приятел ми говори за него. Каза ми, че стилът му е изискан....
Симон се запита как жената успяваше да го чува с подобни децибели в ушите си.
- Метафорите били много красиви...
Тя направи още едно розово балонче с перлени отблясъци и отново набра номер.
Симон се опита да се съсредоточи върху дисертацията на Луксенберг.
Филологът бе използвал метод, който не оставяше нищо на случайността. Започваше с проучване на оригиналната версия на Корана, в която нямаше нито един диакритичен знак. Луксенберг владееше отлично сириак и арабски. Той проучваше различните начини за поставяне на диакритичните знаци, като се опитваше да разчете арабските думи, за да могат мъглявите пасажи да придобият ясен смисъл. В случай на неуспех пробваше с думите на сириак. На този етап Луксенберг превеждаше арабската фраза на сириак и търсеше в литературата, написана на сириак, онази фраза, която навярно е била преведена буквално на арабски и заради това е изгубила първоначалния си смисъл.