След няколко минути се появи мъж с любезна усмивка, губеща се в гъстата му брада.
- Какво можем да направим за вас, господин...?
- Симон Ланж. Аз мога да направя нещо за вас. Разполагам със съществена информация за изследванията ви върху Корана.
- Каква е тази информация?
- Предпочитам да говоря директно с ръководителя на проекта.
- Госпожа Нойвирт в момента е заета.
- А нейният заместник?
- Ще проверя.
Брадатият раболепно се оттегли. Симон напразно се огледа за някакъв тежък предмет. Отиде до автомата, купи кутийка кока-кола и я пусна в сака си.
Брадатият се появи петнайсет минути по-късно, но любезното му изражение беше изчезнало. До него вървеше човек от охраната.
- Господине, молим ви да напуснете сградата.
- Поради каква причина?
Охранителят го хвана здраво под мишницата. Симон нямаше сили да се съпротивлява. Остави се да го изведат под конвой през служебния вход и да го оставят на малка задънена уличка. Група скинари тутакси го наобиколи. Бяха им възложили да довършат работата.
- О, навираме си носа, където не бива! - гракна най-грозният.
Приличаше на булдог и носеше блузон с неонацистката марка „Тор Шнайдер“. Придружи думите си със силен замах, който обаче разцепи въздуха. Симон бе предугадил удара.
- Какво искате?
- Да не се мяркаш повече насам - отвърна му уязвеният нападател.
- Corpus Coranicum ли ви изпрати?
- А ти как мислиш?
Симон долавяше омраза, глупост и лошо контролирана енергия. Нямаше никакво желание да се бие, нито да строши костите на тези нещастници. Той владееше изкуството да побеждава без стълкновение.
- Познавате ли господин X? - попита ги той.
Скинарите си размениха учудени погледи. До булдога бяха застанали як върлинест тип с обръсната руса глава, който явно не усещаше студ, защото беше само по фланелка с надпис „Das Reich kommt wieder“, и дребосък със суитшърт с качулка, върху който се четеше „No surrender“. Несъмнено Симон си имаше работа с творци на перото.
- Не познаваме нито него, нито госпожа Y - избоботи булдогът.
Скинарите се захилиха.
Здравенякът хвана Симон за яката и започна да го повдига с лекотата на подемен кран. За малко да го отлепи от земята.
- Голям отворко си.
- Почакай и ще видиш - отвърна му Симон.
С пъргаво движение той изви ухото на нападателя и в ръката му се появиха банкноти от по двайсет евро. Възползва се от секундата изумление, хвърли банкнотите във въздуха, протегна ръка зад тила на здравеняка и повдигна лакътя му, с който той се опитваше да отлепи Симон от земята. Разпери хоризонтално ръце, завъртя го и го захвърли на земята.
- Ставай, Ханс, дай му да разбере! - провикна се русокосият ариец, без да откъсва очи от банкнотата, приземила се до калеврите му.
- Не споменавай имена, глупак такъв! - сопна му се Ханс, докато ядосано се изправяше.
През това време дребосъкът лазеше по земята и събираше разпръснатите банкноти. После всичко се разви със светкавична бързина. Симон блъсна Ханс върху дребния, който бе все още на четири крака, и отвори кутийката кока-кола. Гейзерът заля останалите двама, които се люшнаха назад. Симон запрати кутията върху челото на булдога и той също изгуби равновесие, защото се блъсна в един скутер. Четиримата скинари вече се мятаха в купчина, достигаща до един балкон. Симон стъпи на нечий гръб, оттласна се от нечие рамо и глава, достигна перваза на балкона, прекрачи го, влезе в някакъв хол, където старец гледаше телевизия, прекоси го, без да продума, и напусна апартамента, сградата и квартала.
51
Мъжът на рецепцията забеляза раздърпаните дрехи на Симон.
- Добре ли сте, господине?
- Налетях на банда скинари - отвърна му Симон, докато взимаше ключовете от стаята си.
- Все по-често бродят по улиците - оплака се служителят.
- За съжаление, вече навестяват и библиотеките!
Симон се затвори в стаята си.
По всичко личеше, че господин X бе общувал с Пол без знанието на ръководството на Corpus Coranicum. Възможно бе да е сред научните работници, натоварени да дигитализират снимките от микрофилмите на Готхелф Бергщресер. Дали Пол бе успял да се добере до архивите с помощта на господин X?
Симон заспа, докато четеше книгата на Луксенберг, и се събуди призори.
Направи няколко движения тай-чи, за да започне деня без стрес, и слезе да закуси. Служителят на рецепцията му подаде плик.