- Нощес някой го остави за вас.
- Кой беше?
- Не се представи.
- Ще ми го опишете ли?
- Трудно. Беше жена с фередже.
Симон се уедини в един ъгъл на ресторанта с чаша кафе и с писмото. Беше написано на ръка.
Господин Ланж,
Това, което ви се случи пред Академията, беше само предупреждение.
Настойчиво ви препоръчвам повече да не идвате в Академията на науките, да напуснете Берлин, да забравите всичко свързано с Corpus Coranicum и с изследванията на баща ви.
Истината не е лесна за откриване, а още по-малко - за казване. Един велик дзен учител е написал, че познанието не е пътят. Доколкото зная, вие практикувате дзен и медитация, така че ще разберете.
Ако се вслушате в този съвет, все още имате шанс да не изложите живота си на необратима опасност.
Ала ако продължавате да упорствате, ще ви се случат само нещастия.
Навремето имаше един човек, който можеше да ви помогне. Професор Оскар Ландер. Той публикува за собствена сметка своите студии, които допълваха проучванията на Кристоф Луксенберг. Тъй като беше уволнен от университета, той се крие, не дава интервюта и не желае да се занимава с Корана.
Би трябвало да последвате примера му. Осмелявам се да го спомена, защото рано или късно ще чуете името му. Предупреждавам ви, че не бива да се срещате с него.
Лично аз ви моля за едно: не се опитвайте да влезете отново във връзка с мен. Вчерашното ви посещение ме изложи на опасност.
Сбогом, господин Ланж.
Господин X
Симон препрочете писмото няколко пъти и се опита да проумее как да го тълкува. От една страна, авторът, който изглежда го познаваше добре, му отправяше предупреждение, а от друга, му даваше името на Оскар Ландер. Симон го бе чувал многократно по време на своите проучвания, включително и от устата на Герд Погел.
Симон се възползва от интернет услугите на хотела, за да научи повече. Откри, че Оскар Ландер е немски теолог, философ и филолог. Петнайсетгодишен получил наказание, защото отказал да членува в младежката хитлеристка организация. Завършил теология, станал директор на „Гьоте Институт“ в Сирия. След завръщането си в Германия работил в Берлинския университет. През седемдесетте години защитил дисертация върху тълкуването на няколко сури от Корана в качеството им на древни християнски псалми. Получил най-висока оценка, но Антон Шпиталер успял да издейства уволнението му от университета. Тогава Ландер публикувал за своя сметка „За първия Коран“. Продължил да работи самостоятелно, преди да се оттегли напълно през деветдесетте години на миналия век.
Симон се качи в стаята си и се обади на Саба, за да й разкаже случилото се до момента. Младата жена предложи да му помогне да открие Оскар Ландер.
- Как ще го направиш? - попита я Симон.
- А ти сам ще успееш ли? - поинтересува се Саба.
- Имам една малка идея.
- Е, щом е малка, запази я за себе си.
- Твоята да не би да е голяма?
- Нали те отведох до английския колекционер.
- Пак ли ще привикаш на помощ някой ухажор?
- Да виждаш друг начин?
- Девственица си, а имаш толкова много ухажори!
- Ако не бях, щеше да ги наричаш любовници.
- Така е.
- Симон, искаш ли наистина да ти помогна?
- Да, защо?
- Защото ако още веднъж вземеш на подбив моята девственост, няма да ме видиш повече.
52
В ранния следобед Симон слезе на гарата в Нюрнберг, големият средновековен баварски град, известен с процесите срещу висшите функционери на Третия райх.
Небето беше покрито с черни облаци.
На Саба й бяха необходими няколко часа, за да открие начин за среща с Оскар Ландер. Титулярът на Катедрата за изкуство и култура в Университета „Фридрих-Александер“ в Ерланген-Нюрнберг, който работеше в ЮНЕСКО, й бе казал, че Ландер живее в Нюрнберг. Професорът продължавал да работи в най-голяма секретност и отказвал всякакви интервюта. Никой не знаел точния му адрес, но с известна доза късмет можел да бъде срещнат по време на ежедневните му разходки между 15 и 16 часа.
- Нюрнберг е голям град - скептично отвърна Симон.
- Да, вторият по големина в Бавария - поясни Саба. - Оскар Ландер се интересува от две неща: Музея на Нюрнбергския процес и Документационния център. Разхожда се от единия до другия.
- Как да го позная?
- Като се обърнеш към всички мъже с интелигентен вид над осемдесетгодишна възраст.