Щом приближиха града, Саба се умълча, сякаш Йерусалим имаше особено въздействие над нея. Симон го забеляза.
- Това е ефектът „Йе’лем“ - обясни тя. - Той не е град като другите. Обичам тази земя.
- Повече от Мека и Медина?
- Преди да избере Мека, по време на хиджра[23] Мохамед препоръчвал на вярващите да се молят в посока на Йерусалим. Оттук той се възнесъл на небето.
- На същия кон, който отнесъл Авраам!
- Забележката ти е саркастична - докачи се Саба.
- Напротив, намирам, че муле с женска гръд, орлови крила и паунова опашка е много удобно транспортно средство.
- Йерусалим нищо ли не представлява за теб?
- Разбира се, че представлява много неща, включително и култа към Шалем.
- Шалем? - учуди се Саба
- Богинята на съзиданието и на залязващото слънце на ханаанците. Тя е дала името на града през третото хилядолетие преди Христа.
В този момент Шалем упражняваше могъществото си на хоризонта. Въздухът бе свеж. Двамата бяха пристигнали следобед в Тел Авив и бяха взели автобуса за Йерусалим, оставяйки зад гърба си шумната модерна столица, за да отидат в кипящия от туристи античен град.
Безводните голи пейзажи, простиращи се между двата града, приканваха към смирение, вглъбяване и молитва. Човек разбираше защо Господ ги е избрал, за да напише сред тях Своята история. В пустошта, обляна от светлината, която сякаш обичаше тази земя повече от всяка друга, заселниците засаждаха зеленчукови и овощни градини и отправяха молитви.
Симон и Саба оставиха багажа си в хотела в Стария град, където Саба обикновено отсядаше, когато бе командирована от ЮНЕСКО. Без за губят време, двамата тръгнаха да търсят Маркус. Германецът не си беше у дома. Саба разпита съседите. Никой не го беше виждал, откакто апартаментът му бе обран.
Преди да поемат обратно към хотела, двамата се поразходиха, за да се насладят на трескавия живот в Стария град. Симон намери бара, в който се бе напил. Барманката, която им бе сервирала и която познаваше Маркус, не беше на смяна. Казваше се Талия и щеше да бъде на работа на следващия ден.
Симон изпълни изгубения бас, като покани Саба на вечеря.
- Все ще го срещнем някъде - успокои го тя. - Твоят приятел не остава незабелязан.
- Дали наистина ми е приятел?
- Съмняваш ли се?
- Приятелят винаги е до теб, когато имаш нужда от него, без да задава въпроси и без да поставя условия - уточни Симон.
- Като мен, например.
Саба носеше прилепнала към матовата й кожа черна рокля с деколте на гърба. Добре оформените й бухнали коси падаха върху голите й рамене. Ръката й кацна като перце върху ръката на Симон, който взе чашата, за да прикрие смущението си.
- Недей да пиеш - рече тя. - Не забравяй, че неприятностите ти започнаха заради пиенето.
Симон не се възпротиви. В този момент той би направил всичко, което тя пожелае, включително да пее караоке на арамейски. Освен това Саба имаше право.
Заради алкохола той не само се бе озовал на Площада на джамиите, но и не помнеше нищо.
- Утре ще те заведа при Купола на скалата - съобщи й той.
- Ако успеем да стигнем до там.
- Маркус ми показа нещо, което искам да видиш.
Саба изглеждаше заинтригувана, но той си замълча.
Двамата бяха единодушни, че Йерусалим съхранява останките на многобройни цивилизации, че е белязан от историята и религиите, че е събрал различни, дори противоположни раси и вероизповедания, че е същинско врящо гърне на богатство и конфликти, където за всеки камък някой претендира и всяко пространство трябва да се отвоюва. Никой не оставаше безразличен към този град, нито Саба, която долавяше в него полъха на Аллах, нито Симон, който виждаше в него средището на човечеството.
- Как успя да скриеш пътника в самолета? - попита Саба, когато привършиха вечерята.
- Наблюдавах го.
- Е, и?
- Видях, че става на всеки четвърт час, за да проверява съдържанието на чантата си в багажника зад нас.
- Защо му е притрябвало?
- Защото страда от обсесивно-компулсивното разстройство. Някои проверяват дали са затворили кранчето на газта. Той проверява съдържанието на чантата си. В началото помислих, че носи бомба. Но той пътуваше с жена си и сина си. Камикадзетата все още не работят семейно.
Върнаха се в хотела около полунощ. Черни мисли налегнаха Симон. Имаше чувството, че никога не ще открие Маркус.
- Утре ще отидем на всички места, които Маркус редовно е посещавал - опита се да го ободри Саба. - Все ще срещнем някой, който знае нещо. Освен това не забравяй, че имаш дарба. Способен си да накараш хората да се появят.
23
Хиджра - преселение. На 22 септември 622 г. Мохамед отпътувал за Ясриб, преименуван по-късно на Медина, където го очаквали негови привърженици. Преселението поставя началото на арабското летоброене. - Б. пр.